Националният исторически музей представя откритията на археолозите през тази година. Рядко срещани артефакти по нашите земи запълват празнотите в писмените източници. От откритията през лятото учените разбрали, че Филип Македонски е нападал днешен Созопол.
Още през 6-и век пр. Хр. в Созопол са знаели накъде трябва да водят пътищата.
"Уникалното за тази улица е, че тя свързва града с морския бряг в посока на храма на Аполон и е първата, открита с много сериозен паваж, включително и отводнителен канал", обясни археологът Павлина Девлова.
От амфорните печати на Аполония личи, че са знаели и на кого да продават вино и зехтин и как да воюват успешно.
"Може да се каже, че това е първообразът на куршума. Те са от олово, тежки са и при удар краят е фатален", казва Илия Киров, ръководител на разкопките край с. Дъбница.
Пътят край благоевградското село Дъбница пресичал този на пътешествениците до Светите земи.
Поклоническа глинена ампула е сред артефактите, които са изключително рядко намирани по нашите земи. Досега са открити само 4 такива.
"Като тази ампула е специално с произход от Ефес", казва археологът Михаил Ваклинов.
А откритията край Кокаляне са доказателство за думи на Паисий Хилендарски от "История славянобългарска".
"Урвич е един много важен център за края на Второто българско царство и отбраната на България от нашествието на османските турци", обясни археологът Филип Петрунов.
С повече от 500 находки, подредени в Националния исторически музей и през тази година учените отчитат изключително успешно археологическо лято. Експозицията, осъществена след разкопки по 12 спечелени проекта, може да бъде разгледана до пролетта на следваща година.