Президентската институция и влиянието ѝ в политическите процеси в България

Президентската институция е плод на младата ни демокрация, която заложи в основата ѝ известни противоречия. С висока легитимност, пряко избран от народа, президентът получава по-скоро представителни функции, изчерпани в 5 члена от Конституцията.

Действителността показва, че с активна позиция президентът има достатъчно възможност да влияе на политическите процеси в страната. Да играе ключова роля във времена на кризи - а те в последните 30 години не стихват.

• Желю Желев - президент от 1992 до 1997 г.

Д-р Желю Желев беше първият, който зае централно място в трудните времена на прехода.

"Липсва ни демократична система, която да снеме веригите от ръцете ни, прангите от краката ни, гипса от мозъците ни, за да може да се разгънем, да се развихрим и да се покажем на света на какво сме способни като народ", каза той.

Основната кауза на Желев беше страната да извърви своя мирен път от тоталитаризъм към демокрация. Но изигра важна роля и в други събития и процеси. Приет и на изток, и на запад той е единственият държавен глава, който успява да говори с Борис Елцин по времето на августовския пуч през 1991 година. По негова инициатива България беше първата държава, признала независимостта на Македония.

Като коректив на законодателната и изпълнителната власт, Желю Желев беше първият президент, който изпадна в противоречие с партията, която го издигна. През лятото на 1992 година остро критикува правителството на Филип Димитров, което доведе до влошаване на отношенията му със СДС. Тази пресконференция остана в историята като „Боянските ливади“. По-късно вътрешните избори на СДС извадиха на предна линия следващия президент.

• Петър Стоянов - президент от 1997 до 2002 г.

Петър Стоянов застана начело на България, блокирана от тежка икономическа и политическа криза. След нестихващи протести, социалистическото правителство на Жан Виденов подаде оставка.

В резултат на драматични преговори, в свикания от президента консултативен съвет, Георги Първанов и Николай Добрев върнаха мандата за съставяне на правителство и страната тръгна към предсрочни парламентарни избори.

"Използвам този случай и тази драматична обстановка, която се създаде вън, да ви заявя, че фабриката за илюзии в България вече трябва да бъда затворена", коментира Стоянов.

Петър Стоянов назначи служебно правителство - важно правомощие на държавния глава. Кабинетът на Стефан Софиянски започна преговори с МВФ за въвеждане на валутен борд, за да се спре хиперинфлацията. Но и Петър Стоянов, в ролята си на коректив, не спести критики към партията си. През 2001 година видя слабости в управлението на Иван Костов, което предизвика сериозно напрежение.

"Аз искам от Иван Костов да прояви кураж и решителност, и самокритичност, и максимална откровеност към българските граждани. Иване, те ще те разберат!", призова Стоянов.

• Георги Първанов - президент от 2002 до 2012 г.

Неочаквано за мнозина, Петър Стоянов загуби следващите президентски избори от лидера на БСП Георги Първанов. Той стана и първият президент, избран два пъти последователно, неговите 10 години минаха сравнително спокойно. В мандата му страната ни постигна две важни цели, за които активно работиха и предшествениците му. Първо - присъединяването ни към северноатлантическия пакт.

"Това без съмнение е повратна точка в историята на държавата. Защото нашата страна ще постигне геостратегическата тежест, към която се стреми в продължение на години", заяви Първанов.

Година по-късно, заедно с премиера Симеон Сакскобургготски сложи подписа си и под договора за присъединяването на България към ЕС.

"Днес е ден на историческата справедливост. Защото по дух, по самочувствие, българите винаги са се чувствали европейци", заявява президентът.

Първанов активно участва в преговорите с Русия за изграждането на АЕЦ "Белене", петролопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток", които така и не се реализираха.

"С подписаните днес енергийни споразумения България успя да подпише голям шлем", коментира Георги Първанов.

Като лична кауза Първанов прие и освобождаването на българските медици от либийския затвор. Но и той стигна до момента, в който изпадна в противоречие с наследника си в БСП - критикува Сергей Станишев като премиер заради съветници, назначени в управлението на държавни дружества.

• Росен Плевнелиев - президент от 2012 до 2017 г.

Петте години на Росен Плевнелиев бяха много по-бурни. Той работи с три парламента и 5 правителства, две от които лично назначи – на Марин Райков и Георги Близнашки. Свали доверието си от правителството на Пламен Орешарски заради назначението на Делян Пеевски за ръководител на Държавната агенция за национална сигурност.

"След това назначение и по начина, по който то беше извършено, моят кредит на доверие е изчерпан", каза Плевнелиев.

Той се възползва и от друго свое право - инициира референдум за електронното гласуване. И той сблъска позиции с ГЕРБ и лидера му, но на външнополитическата сцена - разминаха се по въпроса за присъствието на НАТО в Черно море.

"Няма да е лесно на много хора в България да осъдят Русия за атаката срещу международното право. Но ние сме длъжни да го направим", заяви Плевнелиев.

• Румен Радев - президент от 2017 до днес

Румен Радев влетя в политиката непознат за широката аудитория. Зад кандидатурата му застана БСП. Още с встъпването си в длъжност Румен Радев назначи първото си служебно правителство, начело с Огнян Герджиков.

Още тогава излезе спорът за нови изтребители, който стана повод за първия му сблъсък с Бойко Борисов.

"Води се тази битка, макар че не смеят официално да я обявят, но считайте, че щом като я търсят, ще я получат", бе категоричен Радев.

И оттогава битката непрекъснато се разгаряше на различни фронтове:

"Той (Бойко Борисов, бел. ред.) дължи отговори на въпроси: Имал ли е срещи и продължава ли да има срещи с г-н Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с г-н Пеевски", попита Радев.

"Ако има каквито и да било данни за мой бизнес с Делян Пеевски, го моля незабавно днес да сезира прокуратурата", отговори Борисов.

Румен Радев първоначално отказа да подпише указ за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор. Последваха ответни удари и серия от компромати.

"Президентът Радев си позволява да вдига дрон и да ме снима", заяви Бойко Борисов.

"Моят дрон е толкова добър, че може да влиза в спални, да прави записи, да отваря чекмеджета и да ги тъпче с пачки евра", отговори Радев.

Обиски и арести в президентството отприщиха протести, президентът излезе на площада.

"Не на страха, ще си върнем България! Мутри, вън!", заяви Радев.

Само за половин година президентът назначи два служебни кабинета начело със Стефан Янев, тъй като следващите два парламента не успяха да излъчат редовно правителство.

И Румен Радев стигна до разрив с лидера на партията, която го издигна. Непосредствено преди втория тур на президентските избори Корнелия Нинова се възмути, че хора от служебното правителство и инициативния комитет на президента настояват за оставката ѝ.

Както и предшествениците си, Румен Радев доказва, че при необходимост, фигурата на президента далеч не е само представителна.

Въпреки че промени в Конституцията се коментират, те не включват разширяване на правомощията му. Този въпрос периодично се повдига, но не събира сериозна подкрепа, за да влезе реално в дневния ред на обществото.

Противоречието с изборната легитимност и властта на президента е друга дискусия, която още дори не е започнала.