Проф. Костов представи членовете на Медицинския съвет към МС

Със заповед на министър-председателя Бойко Борисов започна работа Медицинският съвет към Министерския съвет с председател проф. д-р Коста Костов.

Задачата на Съвета е да помогне на държавата да се справи със здравен проблем, за който здравната ни система не е подготвена. Лекарите, които виждате пред вас, нямат никакво намерение да крият истината, заяви проф. Коста Костов, председател на Съвета.

Ударът очаква и нас, ако не се придържаме към стриктите епидемиологични мерки. Нашата единствена цел е да направим всичко по силите си, за да излезем с най-малки загуби, каза Костов.

Членовете на Съвета са избор на професор Костов заради доброто име и високия професионализъм.

"Убеден съм, че можем да се справим, защото сме силни и можещи", каза проф. Костов.

Членовете на Медицинския съвет са:

• проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог от МБАЛ "Токуда"
• проф. Галина Кирова, началник на клиника по образна диагностика от МБАЛ "Токуда"
• проф. Савелина Поповска, патолог
• адвокат д-р Мария Петрова, експерт по медицинско право
• д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър
• доц. Атанас Мангъров, инфекционист и педиатър, началник на Клиника по детски и инфекциозни болести - Инфекциозна болница - София
• доц. Васил Велчев, кардиолог
• доц. Любомир Киров, общопрактикуващ лекар
• проф. Георги Момеков, фармаколог
• д-р Валентин Павлов, зам.-председател на Българския зъболекарски съюз
• проф. Николай Младенов, специалист по анестезиология и интензивни грижи
• доц. Росен Калпачки, невролог
• доц. д-р Александър Симидчиев, пулмолог
• Константин Вълков, програмен директор на "Дарик радио"

Целта на Медицинския съвет е изготвяне на алгоритми, препоръки за диагноза и лечение на Covid-19 и неговите органни инфекции.

Медицинският експертен съвет има намерение да създаде още по-високо доверие у обществото за предприетите мерки. Същевременно да засили информативността за всичко онова, което се прави в областта на медицината за справяне с коронавируса.

Негова цел е да помогне и на гражданите да се чувстват по-сигурни и да им се дава навременна информация.

Представителите му ще дават по две пресконференции седмично - във вторник и в петък. Ще бъде създаден и фейсбук портал с актуална и достоверна информация.

Доц. Атанас Мангъров разясни повече за тестовете.

Той обясни, че болен с коронавирус отделя вируса в околната среда. Това се случва около 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптои и 20-30 дни след края им. През това време вирусът може да бъде хванат с бързи и бавни тестове.

Какво обаче се случва с контактите на един болен?

Едните може да са го заразили, но вече да не са в състояние да отделят вируса в околната среда. Когато на тези контактни се прави тест, не се намира нищо. За да се установи, че те са били болни трябва да се направи серологично изследване - имунохроматографски тестове, с които се установява, че ако има антитела, това означава, че е карал коронавирусната инфекция.

Ако това не се направи - този човек е в графата отрицателен, което се случва масово, заради което при значителна част от контактните не се установява нищо.

Втората група контактни, са тези които болният е заразил. Ако той ги е заразил сравнитено скоро, защото той е отделял вируса поне 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптоми, то тези хора няма да отделят вируса и няма как да ги хванем с нито един тест. Тази втора група, ако се изследват само с методи, с които се открива отделяне на вируса в околната среда, ще останат неоткрити.

Затова са важни имунохроматографски тестове с които можем да получим данни за това, че някой е прекарал коронавирусната инфекция.

В момента у нас се правят тестове за потвърждаване на една установена инфекция, каза доц Мангъров.

Настоящият медицински съвет ще комуникира само от медицинска гледна точка, насочено към конкретното заболяване и усложненията от него, каза експертът по медицинско право д-р Мария Петрова.

В кратки срокове ще бъде изготвен правилник за основните принципи, на които работата на Съвета ще се базира. Изключително важно е в настоящата обстановка да бъде гарантирана сигурната безопасна среда на всички медици и в същото време да не потъпкваме правата на българския пациент.

Д-р Мария Петрова, експерт по медицинско право: От нормативна гледна точка българският лекар е длъжен да практикува медицина по вече утвърдени от науката и практиката методи и технологии. Това, с което се сблъсква днес българският лекар обаче е невъзможно, защото е трудно да кажем, че имаме утвърдени практики и технологии. Трудно е да говорим за медицина, базирана на доказателства и е много трудно да се подхлъзнем по множеството публикации, източници и да изправим българските пациенти пред вреди, а българският лекар пред правни негативи и последици за в бъдеще.

Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването: Направихме една справка в София и страната. Искам да успокоя всички хора има достатъчно много инфекциозни легла и клиники. В момента са налични 900 легла на национално ниво. За два дена могат да станат над 2000, така че няма никакъв проблем.

Д-р Валентин Павлов – зам.-председател на Българския зъболекарски съюз: Българският зъболекар е на първа линия в сегашната пандемия. Не омаловажаваме ролята на лекарите, те са в пожара на тази пандемия. Но смятам, че вирусният товар, който е в гърлото, в носа и в устата както на вирусоносителя, така и на несимптоматичния, е еднакво голям. Българският зъболекар знае своите задължения, той е изключително отговорен. Винаги е спазвал септиката и антисептиката в своите практики, винаги е снабдявал своите практики с лични предпазни средства. Но тази ситуация ни вкарва в друг режим. Ние сме на ръба на изчезване на тези лични предпазни средства. Нашата роля, на Българския зъболекарски съюз, е не да лекуваме самия коронавирус, е да предпазим нашите близки, нашите пациенти, нашия персонал.

Проф. Радка Аргирова уточни повече за алгоритъма.

"Алгоритъмът е нещо на диагностиката, което отдавна трябваше да има и от което се чувства огромна липса в цялата страна. Нашият алгоритъм искаме да съдържа кога какви тестове, каква интерпретация, какво се прави след първия резултат, какъв е вторият тест и отново какво се прави по-нататък с пациента и неговото детайлно диагностично определяне и бъдещо поведение", каза проф. Аргирова.

Проф. Георги Момеков, фармаколог заяви, че няма утвърдена ефективна терапия за лечение и профилактика на това заболяване. Има предварителни данни. У нас са направени постъпки да се осигури резерв от хлорохин и хидроксихлорокин.

Широката публика трябва да знае, че това са лекарства, които имат много странични ефекти, които могат да персистират месеци след преустановена терапия. Ще има осигурени количества за пациенти за които се счита, че съотношението полза - риск ще бъде добро.

Пулмологът Александър Симидчиев обясни, че всички налични ръководства, не само от Китай, защото такива вече има и от Италия, и от Русия, ще бъдат прегледани и ще се прецени кое от тях е разумно да бъде прилагано у нас. Той обясни, че единствената разлика между коронавирус и обикновена настинка е в честотата на по-тежки усложнения при малък процент от хората.

„Обикновената настинка с лечение минава за 7 дни, без лечение – за седмица. Нямаме нещо специфично за лечение на обикновена настинка, както и за коронавирус”, допълни пулмологът.

Александър Симидчиев – пулмолог: Имаше тежки хирургични мерки, които трябваше да се вземат в началото, за да ограничат голямата скорост. Оттук-насетне влизаме в един период на по-дълга борба, която налага и малко химиотерапия, т.е., трябва да имаме и други мерки, които да могат да се правят без толкова тежки ограничения, защото много от тези ограничения могат да нарушат доста от социалните и обществени функции.

Проф. Коста Костов, председател на Съвета: Ние сме тук не да противоречим, а да даваме нашето професионално мнение. Ако то се различава от това на Щаба, може да бъдете сигурни, че това не е в смисъл на конфронтация, а професионално мнение на всички нас. До момента считаме, че мерките, които се предприемат от държавата, са адекватни.

Д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър: В момента мои колеги психиатри и психолози разработват един алгоритъм, който да послужи на хората как да биха могли да си помогнат сами във връзка с появяващата се симптоматика или единични реакции на стрес, тревожност в няколко стъпки, преди да стигнат до специалист. Другата идея, която имам и ще обсъдим с колегите, е какво да направим за работещите на предния фронт професионалисти.