Реалности и бъдеще за сигурността в Европа - разговор с евродепутата Андрей Ковачев

Продължаващият конфликт в Близкия изток и предизвиканата от него криза в петролната търговия, както и войната в Украйна остават големи предизвикателства за военната и икономическа сигурност в Европа и бяха обект на дебати тук в Страсбург. Йоана Левиева-Сойер разговаря с българския евродепутат Андрей Ковачев от ЕНП, който е член на комисията по външните работи на Европейския парламент.

- Продължаващият конфликт в Близкия изток и предизвиканата от него криза в петролната търговия, както и войната в Украйна остават големи предизвикателства за военната и икономическата сигурност в Европа. Виждате ли надежда за напредък в дипломацията за отваряне на Ормузкия проток?

- В момента е в застой. Много ми е трудно да кажа каквото и да било, защото е толкова непредвидимо. Веднъж единия ден изглежда, че преговорите вървят, след това се оказва, че нищо не върви. Така че всякакви предсказания не са на място и не съм в състояние да дам някакво предсказание по този въпрос.

- Каква е оценката на парламента за предприетите мерки във връзка с проблемите с енергийните доставки в Европа заради напрежението с Иран?

- Ние още от войната на Русия в Украйна предприехме много драстични мерки, за да намалим нашите зависимости от един енергиен регион или източник. Трябва да имаме разнообразни доставчици. Имаме втечнен газ от Съединените щати, от Северна Африка, получаваме и от Близкия изток, както и използваме нашите собствени ресурси и алтернативни източници. Ядрената енергетика също е базова мощност. Важно е и запълването на нашите газохранилища с достатъчно ресурси, за да можем по-дълго време да бъдем защитени и да не сме зависими от кризи в краткосрочен план. Това обаче трябва да бъде дългосрочна политика – завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС. Този пазар е много важен, за да можем да си помагаме помежду си по време на кризи.

- ОПЕК е под напрежение, а Обединените арабски емирства напуснаха организацията. Това ще усложни ли ситуацията?

- Отношенията са на много ниско ниво. Явно за иранския режим ОПЕК е нещо като Украйна за Русия – пример, че в една ислямска държава може да съществува добре организирано общество, което е привлекателно за хората. По този начин управляващите в Техеран се опитват да намалят тежестта на ОПЕК. Мисля, че ОПЕК има добра политика, но е още по-важно държавите в региона – Саудитска Арабия, Оман, Катар – да настояват за отварянето на Ормузкия проток, за да се освободи световната търговия с енергия.

- Сесията обсъжда и войната в Украйна, включително въпроса за компенсации за щетите. Какви са очакванията?

- Ние ще гласуваме Европейският съюз да бъде част от комисията за компенсациите и да се съберат всички доказателства с ясна юридическа подготовка. Вече има над 80 хиляди заявени щети, а става дума за стотици милиарди евро за възстановяване на Украйна. Това ще бъде дълъг и уникален процес в световен мащаб, при който държавата, нанесла щетите, трябва да отговаря финансово.

- Този процес ще започне след края на войната ли?

- Не, той вече е започнал със събирането на доказателства. Те трябва да бъдат подредени юридически – какво е допустимо, как се заявяват исковете и по какви финансови механизми ще се изплащат компенсациите.

- Европейският парламент предприе и действия за защита на децата в интернет. Какво включват те?

- Това е изключително важна тема. ЕС е първият законодател в света, който въведе правила за дигиталната среда. Принципът е ясен – това, което е забранено офлайн, трябва да бъде забранено и онлайн. Предлагат се два основни инструмента – верификация на възрастта за деца под 13–14 години чрез специална апликация, която вече се тества, както и обсъждане на премахване на анонимността онлайн, както обмисля например Гърция. Дебатът е сложен, защото трябва да се защитят и хора като дисиденти или правозащитници в страни като Русия, Китай и Иран. Но тази защита не може да служи като прикритие за престъпна дейност.

- Вие сте докладчик за препоръките към Общо събрание на ООН. Как може организацията да стане по-ефективна?

- Европейският съюз държи на Организацията на обединените нации като основен защитник на международното право. Но са нужни реформи, особено в Съвета за сигурност на ООН. Резолюциите на Общото събрание, приети с голямо мнозинство, трябва да имат задължителен характер. В момента Съветът за сигурност често е блокиран от правото на вето на държави, определени след Втората световна война, което не отговаря на съвременните реалности. Светът се е променил и е нужна реформа, за да стане системата по-ефективна и способна да реагира на кризите по-бързо.

Вижте разговора във видеото