Репресиите в Русия сега са десет пъти по-големи от тези в СССР, смята руски правозащитник

Репресивният режим на Кремъл се е върнал до нивото на периода на управление на бившия съветски ръководител Леонид Брежнев от 70-те и началото на 80-те години, казва в специално интервю Александър Черкасов, който е руски правозащитник и бивш председател на закрития правозащитен център "Мемориал" от руските власти през 2022 година.

Според него броя на задържаните и осъдени заради недоволство с политиката на Кремъл относно инвазията в Украйна е много по-голям от този в бившия СССР, който е бил и по-голям от съвременна Русия.

Николай Кръстев: Господин Черкасов, да започнем с въпроса - какво става днес в Русия?

Александър Черкасов: В това е въпросът – какво става в страна, в която няма нормална социология, а ние не знаем как да интерпретираме социологическите данни, които се публикуват, няма свободна преса. Страна, в която хората са преследвани само заради изказвания, с една дума, хората не казват това, което мислят. Страна, в която средствата за масова информация не оповестяват главните събития, където дори случващите се процеси не се наричат с истинските им имена: не наводнение, а овлажняване; не взрив, а пукане, не пожар, а задимяване. Ние не знаем, какво всъщност става в Русия. Нещичко знаем, но какво изпускаме, не ни е известно. И което е най-интересното – правителството на Русия също не знае, какво всъщност става в страната.

През последните 20 месеца от началото на агресията в Украйна броят на политическите затворници непрекъснато нараства. За какво говори това?

- Да, броят им нараства. Днес в нашите списъци има повече от 600 човека. Да, с извинение, режимът у нас, репресивният режим се върна дори не до нивото на Брежневския период. Да вземем тези близо 600 нови наказателни производства срещу онези, които протестираха срещу войната. Това много ли е или е малко за Русия, в която живеят близо 140 милиона жители? Това е твърде много, тъй като освен тези стотици наказателни дела имаме десетки хиляди административни такива срещу задържани на митингите хора, или за някакви си публикации в интернет, а повторното задържане на митинг, повторна публикация в интернет на антивоенна тема – това вече заплашва вече със затвор по криминално обвинение.

Още при започване на войната бяха приети нови букви в закона за оклеветяване на армията с лишаване от свобода до три години, и до седем години за публикуване на фалшиви новини по отношение на армията. Също, както и в Съветския Съюз - имаше политически членове от закона - за антисъветска агитация - седем години, а за оклеветяващи измислици – до три години затвор. Все едно ги преписват от Съветския наказателен кодекс. Дали са много наказателните дела? Стотици са. Но трябва да си припомним, че при съветската власт в късния ѝ период, не при Сталин, а след него, горе-долу около 59-та година наказателните репресии бяха само една част от общата репресивна кампания. На един осъден за политическо престъпление, така, както това го разбираше властта, се падаха около стотина „профилактирани“. Тоест подложени на несъдебно въздействие. Това се правеше така, че човекът повече по никакъв начин да не се забърква в каквито и да било противодържавни работи.

Съотношението е едно към сто – около пет хиляди човека бяха осъдени и попаднаха в лагери от 59-а до 87-а година, и излиза, че тази косачка е прегазила мозъците на близо половин милион души, наплашени за цял живот – ето това е отговорът на въпроса защо през 90-те вместо новото поколение демократи в политиката напъплиха бившите комсомолци и бившите служители на КГБ. И ето че днес това съотношение – стотици наказателни дела и десетки хиляди административни протоколи твърде много напомнят състоянието на нещата в Съветския Съюз. Дали това е много? В целия Съветски Съюз, където живееха около 300 милиона души, всяка година в затворите влизаха няколко десетки хора. А днес в Русия, която е два пъти по-малка от Съветския Съюз, имаме тези същите стотици наказателни дела. Очевидно интензитета на репресиите е в пъти – десет пъти повече, отколкото при някакви си Брежнев и Андропов.

Това дори не е Сталинското време. Структурата на репресиите е съвсем друга. При Сталин нямаше „профилактика“ – затваряха всички. Реакцията е доста по-твърда, отколкото в класическите съветски Брежневски години. Но това означава, че и съпротивата срещу режима е на цяла степен по-висока, отколкото е била преди половин век при съветската власт през 70-те години. Накратко, само това е, каквото мога да кажа за днешните репресивни практики. Да това е връщане към епохата на Съветския Съюз, дори не в онова време, когато Путин беше млад чекист.

Кажете, господин Черкасов, за правозащитниците Иля Яшин, както господин Карамурза, или Юрий Дмитриев и, разбира се за Алексей Навални? Решаването на техния казус остава сложен и практически е невъзможно да се предвиди как ще се развие по-нататък тяхната съдба. Какво мислите за това?

- Мога да кажа само, че много от емигрантите и много от онези, които са в затворите, смятат, че това е ДПЖ – Докато Путин е жив. Защото например, ако допълним към споменатите от Вас репресирани лица и Алексей Горинов, общински депутат, който каза, че в Украйна от бомби и ракети загиват деца, и отначало бе осъден почти на седем години затвор, а впоследствие към него възбудиха ново наказателно разследване по една от точките на члена за тероризъм. По всяка вероятност го заплашва нова присъда. Тоест, перспективите не са светли. Навални отначало също имаше по-кратък срок за излежаване. Този списък може да се продължи. Да си припомним Михаил Кригер, още един от моите приятели активисти. В Талин на площада бе открита изложба, на която се разказва за съдбите на 16 руски политически затворници. На 11 октомври ще бъде съден Олег Петрович Орлов, мой колега и приятел, съпредседател на центъра „Мемориал“. През цялата пролет на 2022-ра година той излизаше на самостоятелни протести и един път се появи с плакат „Съветски Съюз 1945 година – страна, победила фашизма, Русия 2022 година – страна на победилия фашизъм“. На делото той разви своята теза, след това написа статия за това, в която доказваше съществуването в Русия на фашистки режим. Като резултат против него бе възбудено наказателно дело и макар да не бе арестуван, днес той е заплашен с присъда от три години лишаване от свобода.

Всички тези месеци, а делото се води от юни, съдът се оказа един от свободните подиуми, на който два нобелови лауреата („Мемориал“ след ликвидирането му получи нобелова награда за мир през 2022-ра година), а през 2021 година нобелова награда за мир получи Дмитрий Муратов, редакторът на „Нов вестник“ – едно от не подлежащите на цензура издания в Москва, и така два нобелови лауреата Олег Орлов и Дмитрий Муратов, неговия защитник, разиграват в съда шоу, показвайки правотата на Олег и доказвайки правотата на действията на онези, които се противопоставят на войната. Съдът е едно от последните места, където може да търсим свобода на словото. А когато осъдиха Алексей Навални, когато заседанията на съда протичаха в затвора, като свидетели бяха призовани не просто някакви си хора отвън, а и Владимир Карамурза, Алексей Горинов, Иля Яшин, които по интернет, чрез телеконферентен път разговаряха с Навални, отговаряха на въпроси, и съдът в затвора, (а какво може да бъде по-малко свободно от съд в затвора?) се оказа своеобразно място за среща на политзатворници и също така място за изява на свободно мнение. Това са героични хора, които се държат като свободни хора в несвободна страна, продължаващи традициите на съветските дисиденти.

В този план как гледате на затварянето на „Мемориал“, и на процесите в руското общество?

- Прекрасният чешки писател Карел Чапек, който е написал цикъл кратки приказки от рода на басните, има такава чудесна фраза „Пророк през февруари. Трябва да се готвим за зимата“. Сега ние разбираме, че закриването на „Мемориал“ през 2021-а година беше подготовка за началото на войната с Украйна през 2022-а година. Защото още една организация, която би могла да стане база за антивоенна съпротива, беше затворена, беше ликвидиран още един форум, както и още много други независими организации бяха затворени. Като например общественият център, носещ името на Сахаров. Може да изброяваме още много такива, болшинството от които са организации с десетилетна история, както и Московската Хелзинска група, които също бяха закрити. Но това не означава, че не са останали активисти, които са готови да работят, не означава, че в Русия не е останало никакво гражданско общество. Напротив, репресиите често свидетелстват за това, че демократичното движение и съпротивата не са изчезнали. Както винаги, всичко едва сега започва.

Снимки: БТА

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok