Никола Стокер е наясно с учебния процес, познава самия Самюел Пати, както и гимназията в северозападното предградие на Париж, където беше извършено терористичното нападение. Той се съгласи да говори пред Българската национална телевизия само като журналист, без да обявяваме основната му професия и неговия пост заради разследването, което се води след терористичния акт.
Думите на Никола Стокер отиват доста по-далеч от жестокото убийство на преподавателя Самюел Пати. Разказът му е за атентатите от нов тип, за толерантността и за съвременната роля на училището, на официалните медии и на социалните мрежи.
Разследването на терористичното нападение срещу френския преподавател Самюел Пати продължава. Жестокото убийство предизвика политическа и обществена полемика, която отеква седмица след нападението.
Шествия, минута мълчание, пълна съпричастност и хиляди хора по улиците на големите френски градове, независимо от пандемията. Един преподавател по история и география получи всичко това посмъртно. 18-годишният Абдула Анзаров, от чеченски произход, атакува с нож и отне живота на 47-годишния Самюел Пати близо до гимназията, където учителят показа в час карикатури на пророка Мохамед от седмичника "Шарли Ебдо" - като пример за свобода на изразяването.
"Вече се преподават и уроци по гражданско поведение в училищата и в гимназиите. Всички тези знания са нови за учениците. И именно в рамките на тази нова обстановка се разигра трагедията миналата седмица в гимназията в Конфлан Сент Онорин", каза журналистът Никола Стокер.
БНТ: Г-н Стокер, вие познавате добре господин Пати, учениците, учителите, родителите и ситуацията във и около гимназията, където беше извършена терористичната атака. Но следствието, което тече по случая, не ви позволява да говорите за него от позицията на длъжността, която заемате. В същото време вие се съгласихте, за което съм ви много благодарен, да говорите като журналист, който представя и анализира събитията във Франция по радиостанция "Куртоазия" и, разбира се, като гражданин.
И така, като журналист и гражданин, какво смятате - дали карикатурите на Мохамед засягат неприятно част от френското общество или са само повод друга част, други хора да действат и да организират жестоки нападения.
Смятам, че френското общество е еволюирало много за последните 30-40 години. Карикатурите на Мохамед може би засягат една част от френското общество, която не е за пренебрегване. Днес има нещо като противопоставяне между едно все по-значително малцинство и френската република, която постоянно се надява да интегрира нови общности и се опитва да убеди новопристигналите и потомците на имигрантите да се присъединят и да приемат основните принципи на републиката, сред които е и свободата на изразяване.
БНТ: Как продължава училищното обучение в Конфлан Сент Онорин след атаката?
Атаката беше извършена в петък, след учебните занятия. Тогава започна и ваканцията за Вси Светии. Тя продължава две седмици. Това не попречи колежът да бъде отворен за специални дейности, за провеждането на срещи на психолози с персонала, с ученици, с родители и въобще с хората, които са шокирани от случилото се.
БНТ: Тази последна атака - тя обединява ли или разделя французите?
Няма някакъв свещен съюз сред политиците, очевидно. Що се отнася до обществото, бих казал, че съществува преобладаващо обединение около ценностите на републиката, но съществува и силно малцинство, което поставя своите разбирания преди законите на републиката. И все по-често чуваме за него.
БНТ: Киберислямизъм... Какво мислите за това понятие? Според вас къде се случва радикализацията на младите хора - в социалните мрежи или другаде?
Ако отново се върнем към тази атака срещу преподавателя, при този терористичен акт той не е бил нападнат на сляпо. Необходимо е внимателно да бъдат разгледани етапите на подготовката, как са се развили нещата. И това се прави. Интернет и социалните мрежи безспорно са изиграли роля. Но те не са единствените. Имало е едно изразено несъгласие на някои семейства относно това, което е било преподавано в училище. Това също е в основата на случилото се. Въпросното недоволство е намерило израз и в социалните мрежи. Недоволството на един баща е било подкрепено от човек, известен на полицията като активист, ислямист, добре познат на службите за сигурност. Така се е стигнало до бързо разпространяване на съобщението в социалните мрежи и умножаване на възмущението и яростта на този родител на ученик. Това пък води до още грешни ходове от негова страна. Той разпространява името и адреса на преподавателя. Даваме си сметка, че всъщност няма закон, който наистина да забранява това.
"Направеното видео на активиста може да се види навсякъде, включително и в чужбина, тъй като за социалните мрежи няма граници. Видеото стига и до нападателя, който смята, че на него се пада да отмъсти за онзи, когото възприема за свой пророк. Така той извършва престъплението", напомня Стокер.
"Пристигайки на мястото, той намира връзка с учениците, които му помагат да установи човека, който в неговите очи е виновен за богохулството. В мрежата все пак не е била разпространена снимка на учителя", допълва още той.
Както виждате, освен социалните мрежи, тук се включват и много други елементи, които са обезпокоителни по отношение на френското общество. Досега сме имали два големи периода на атентати и бих казал, че сега навлизаме в трета фаза, която може би е най-опасната. Днес стигаме до съвършено нов тип терористични нападения. Те не са свързани нито с чуждестранни сили, нито с чужди организации, нито с дейността на Франция зад граница. Стигаме до нещо като опит за налагане на религиозни закони - тези на шариата пред тези на държавата.
БНТ: Свободата на изразяване е много важна за всяко общество, включително и за френското. Но преди да бъде защитавана, тя трябва да бъде обяснена на учениците, на децата. Каква е ролята на училището в този процес?
Това е сравнително ново явление. Истината е, че преди 30-40 години беше абсурдно да се показват карикатури от сатирично издание в училище. Това не би имало смисъл. Има еволюция в училищното обучение напоследък и тя е свързана с надграждане върху преподаването на предмети.
БНТ: Свободата на изразяване - какво мислите, дали тя е повече ценност или е повече пречка за съвременните медии?
Социалните медии днес имат нарастващо влияние, наблюдавам го и сред моите съграждани. В официалните медии се дебатира твърде малко, спорните гледни точки се появяват само в някои новинарски станции, в едно-две радиа и толкова. Иначе официалното говорене е едно и също. То е конформистко. Ако имаше плурализъм в самите официални медии, ако медиите бяха оживени от представените различни идеи - именно това е демокрацията, плурализма. Тогава социалните медии нямаше да имат толкова голямо влияние. А в момента те са огледалото, което гримасничи срещу големите медии. И това не е хубаво.
Преди пет години карикатурите на пророка Мохамед предизвикаха дъжд от куршуми в редакцията на "Шарли Ебдо". Атентатът отне живота на 12 журналисти и карикатуристи, но предизвика и вълна от съпричастност във Франция и по света. Масираната подкрепа и събраните средства помогнаха на оцелелите да продължат към следващия брой. Редакцията на изданието вече е с неизвестен адрес. Карикатуристите я наричат Бункера. Естествената светлина трудно прониква във вътрешните помещения.
Пиерик Жуен, карикатурист: Желанието да работя за Шарли Ебдо беше по-силно от случилото се. За мен е важно да живея в съгласие със собствените ми идеи. И това е много по-силно от страха, че може да се случи най-лошото.
Хубавото е, че най-разкривените черти от слабостите на обществото продължават да се превръщат в карикатури. Жанрът не спира да изпитва нивото на обществена толерантност - същата, на която хора като Самюел Пати се стараят да научат децата в часовете по гражданство и морал.
Снимки: БГНЕС