Да се промени или не името на празника 24 май? Това обсъждаха днес учени, политици и общественици.
Дискусията идва, след като на първо четене в Народното събрание вече мина промяната, предложена от Обединените патриоти от наименованието на празника да отпадне "славянската писменост".
На първо четене: Депутатите приеха 24 май да е ден на "българската", а не на "славянската" писменост
В момента според Кодекса на труда празникът се нарича - "Ден на българската просвета и култура и славянската писменост". След промените на първо четене името е - "Ден на българската писменост, просвета и култура".
Мотивите на Обединените патриоти са, че кирилицата е българско творение, създадено в българската държава. Според част от учените изваждането на славянската писменост от името на празника ще принизи историческата ни роля в създаването на азбуката и тя ще бъде заета от други славянски държави.
Проф. Анна-Мария Тотоманова, Софийски университет: Ще загубим точно това, приноса си към културата на Европа и европейската християнска цивилизация. Когато заменим "славянско" с "българско" ние стесняваме и омаловажаваме Кирило-Методиевото дело. А това е най-същественият принос на България в световната култура.
Други учени пък смятат, че някои държави се опитват да си присвоят кирилицата, затова в името на празника трябва да фигурира "българска писменост".
Проф. Лиляна Симеонова, Институт по балканистика, БАН: Трябва да се акцентира повече на българския принос, защото това е една руска, славянофилска идея да се размива нашият принос като поставя под общата шапка на славянството.
В крайна сметка днес се появиха и нови предложения - "Ден на българската азбука и славянската книжовност", "Ден на българската азбука и славянската писменост". Самите вносители днес също предложиха нов вариант.
Доц. Милен Михов, ОП: Празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, българската писменост, просвета и култура.
Стана ясно и, че дискусиите по името на празника ще продължат, възможно и в електронен формат.
Чуй новините
Подкаст
