След случая с Иван Тилев: Как да се защитят служителите в колцентрове срещу престъпни схеми?

Пореден случай на поискана екстрадиция на работещ в колцентър у нас. Финансово привлекателна, но и опасна се оказва работата в тези центрове.

След сагата с Желяз Андреев и неговите колеги преди 4 години, които не бяха екстрадирани в Съединените щати, вчера Апелативният съд в Пловдив разреши Иван Тилев да бъде предаден на германските власти. Той е уличен във финансови измами, защото е работил като оператор в колцентър.

Как може да се защитят служителите в колцентрове срещу евентуални престъпни схеми, които може да въртят техните работодатели?

У нас, оказва се, има много колцентрове и те са във всички пазарни сегменти. Твърди се, обаче, че най-много са тези, които предлагат финансови услуги, най-вече инвестиции в ценни книжа - дори се предлагат акции на големи, утвърдени международни компании с обещания за завидна доходност.

Именно този тип колцентрове се оказват и най-често замесени в престъпни схеми, които се разследват съвместно от българските служби и техни партньори от цял свят. Много от нас са получавали примамливи обаждания, а на телефона ни се е изписвал номер от някоя европейска държава. Най-често, обаче обаждането е от източната част на столицата, като се ползват IP телефони, за да не се разбира, че е от България.

Казусът "Желяз Андреев": След преговори и протести САЩ отказаха да искат екстрадиция

Стотици големи международни компании, които оперират в различни сегменти на пазара, са концентрирали колцентровете си, чрез които предлагат своите продукти и услуги в България. Експерти дори твърдят, че София и Пловдив са европейски рекордьори по домакинство на подобни структури. Средната заплата на оператор в колцентър у нас е около 5000 лева, но в областта на високите технологии е значително по-голяма.

"Работата в колцентровете е съвсем нормална работа. Това е една прилична работа с едно прилично възнаграждение, защото се свързва с комуникативни умения, с езикови познания, с научена професионална терминология", казва адвокатът Любомир Денев.

Най-много колцентрове у нас работят в областта на финансовите услуги. Вътрешните правила са железни, казват запознати. Операторите, предимно млади момичета и момчета, получават списък с клиенти, пред които трябва да презентират инвестиционни инструменти със средно висока доходност. Ако клиентът прояви интерес, тогава го приемат т.нар. "супервайзъри".

"Аз не вярвам, че тези млади момчета и момичета, които са работили в тези колцентрове по някакъв начин са запознати с престъпната схема, измислена от нейните организатори. Няма как да носи отговорност човек, който няма никаква представа, че участва в извършването на каквото и да било престъпление", казва адвокат Денев.

Нароченият за екстрадиция Иван Тилев: Работих в колцентър, всеки може да бъде на моето място

В подобен колцентър е работил и Иван Тилев, чиято екстрадиция по искане на Германия беше разрешена от Апелативен съд Пловдив. Според адвокат Денев, обаче решението сега е прокуратурата да образува досъдебно производство, в което да се провери дали Тилев е извършил престъпление у нас.

Образуването на такова наказателно производство основание ли е да се прекрати процедурата по екстрадиция?

Адвокат Любомир Денев: По принцип образуването на наказателно производство срещу български гражданин е основание да се откаже екстрадиция, така е по закон.

Ако се установи, че няма извършено престъпление, тогава материалите могат да се изпратят в Германия и да се иска отмяна на издадената Европейска заповед за арест, твърди още Денев. Според юриста хиляди млади българи могат да се окажат в ситуация подобна на тази на Иван Тилев и Желяз Андреев, чиято екстрадиция искаха Съединените щати през 2018 г.

"Тези хора нямат никаква представа, че тяхната дейност като краен резултат съставлява престъпление, било по българското, било по нечие чуждо законодателство. След две - три или пет години може тези случаи да се окажат масови. Може да се окаже, че огромно количество български младежи са били въвлечени в някакви престъпни схеми от своите работодатели", каза Любомир Денев.

Според адвокат Денев, дейността на колцентровете трябва да бъде законова регулират така, че да се гарантира защитата на наетите на работа в тях.

Няма контрол върху дейността на колцентровете. Те са регистрирани като фирми по Търговския закон, няма регулация, която да поставя специфични изисквания към тях. Реално те могат да извършват всякаква дейност и ако тя е престъпна, жертвите се оказват както клиентите, така и обикновените служители.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube