Спецсъдилищата със становище срещу закриването на специализираното правосъдие

Ликвидирането на специализираното наказателно правосъдие по никакъв начин не съставлява съдебна реформа, а създава съмнение за удовлетворяване на нелегитимни цели, нямащи нищо общо с действителните обществени нужди и очаквания.

Това се казва в писмено становище на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд, изпратено до министъра на правосъдието в рамките на общественото обсъждане на изготвения законопроект за изменение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.

Обръща се внимание, че мотивите и частичната оценка, придружаващи предложените законови промени, не са основани на рационалност и разумни причини, а на неверни статистически данни (най-ярък пример за които е десеткратното занижаване броя на разгледаните дела в СНС), на манипулативна интерпретация на данни, извън действителното им статистическо значение, както и на превратно поднасяне на съдържанието на различни международни доклади, които не отправят никакви критики към специализираното правосъдие в България.

В становището се изтъква, че замисълът за сериозна интервенция в съдебната система, основана на неистини, е най-малкото крайно неприемлив и неминуемо води със себе си недоверие към автора на законопроекта и преследваните резултати.

В становището хронологично са изброени оценките на ЕК в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, по Механизма за върховенството на закона и др., в периода 2007 – 2020 г., в които, след създаването на специализираните съдилища, е отчетен устойчив напредък на България по показателя организирана престъпност и мониторингът на страната по същия показател е временно прекратен.

Изразено е мнение, че законопроектът е построен върху погрешна и недалновидна концепция, при която за делата за организирана престъпност се връща нормативният режим отпреди 2012 г., който е с по-ниска ефективност, а отделно, на мястото на закритите съдилища на практика се създава ново специализирано правосъдие, предназначено изключително за висшия ешелон на властта.

Разгледано е и негативното въздействие, което ще окаже закриването на специализираните юрисдикции върху гражданите.

В становището се посочва, че мотивите на законопроекта си служат с популистки обещания, без да се съобразяват с принципа за разделението на властите, с реалното състояние и нормативни възможности на наказателното правораздаване в държавата.

Акцентира се, че за постигане на подобни обещания е нужна не квази, а истинска съдебна реформа, с капацитет да подобри и ускори правораздаването, която всички български граждани очакват.

Тя означава дълбоко осъвременяване на процесуалния и материалния наказателен закон, въвеждане на прагматични решения и изоставяне на силно критикувания от всички международни наблюдатели краен формализъм, подобряване на подпомагащата правосъдието експертна дейност, излизане от омагьосания кръг на блокираното кадрово израстване, породен от редица предходни законодателни неудачи, а не закриване на ситуативно неудобни за някоя власт работещи юрисдикции.