Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Спомени на ужасите: Разказ от първо лице на оцелял от нацистки лагер в Украйна

Теодора Гатева
от Теодора Гатева
16:50, 28.01.2022
Чете се за: 06:35 мин.
Европа
Слушай новината

"Без памет няма бъдеще" - това е едно от посланията на оцелелите от ужаса на Холокоста. Тази седмица светът почита паметта на милионите евреи, изгубили живота си по време на Втората световна война.

"Това е нашият ден. Това е денят на оцелелите, на онези, които помагаха за оцеляването. Ден на целия еврейски народ", казва Борис Забарко, председател на Асоциация на евреите, бивши затворници от гетата и нацистките лагери.

Гласът на оцелелите - така определя себе си Борис Забарко. Той беше сред делегатите на форум в Киев, посветен на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста - 27 януари.

Бил е на шест години когато в родния му Шаргород - на около 340 км от Киев, пристигат германски войски. Няколко месеца по-късно започват ужасите - война, разстрели, депортации, в една еврейска къща се е налагало да живеят десетки семейства.

Забарко е бивш затворник от Шаргородското гето, сега председател на Асоциация на евреите, бивши затворници от гетата и нацистките лагери.

"Искам да посветя няколко думи на онези, за които по-малко се говори и по-малко се знае. Искам да говоря за оцелелите от Холокоста. Множество конференции, симпозиуми, най-разнообразни събития си спомнят за жертвите, за престъпниците, за праведните, в последно време се заговори и за колаборационисти. А за оцелелите на практика не се се знае нищо. Техният глас е тих и някъде встрани. На оцелелите гледат като на стари хора това е нормално, като на хора, които през цялото време молят за нещо и прочие. Но... оцелелите са други. Това се онези, които в страшен ад, в страховити притеснения, издевателства, в кошмарни условия, са се борили за живота и са останали живи. Тримата от оцелелите са Нобелови лауреати, сред оцелелите има има много депутати в различни държави, конгресмени, двама души са били министри на външните работи".

Именно оцелелите бяха в центъра на вниманието на симпозиума. Дали Холокостът да бъде въведен като задължителен предмет в училища и университети, защо отново се надига вълна на антисемитизъм и пред какви проблеми се изправя днес еврейска общност, също бяха част от големите теми, които се коментираха по време на събитието.

И ако сега дискусията по темата Холокост е възможна, то преди години това не е било така.

"Аз не се занимавах с Холокоста. Това беше табу. Работех в института за световна икономика и международни отношения, и ние имахме други програми, и никой не се занимаваше с Холокоста. И когато това стана възможно, аз се възползвах аз съм историк, и започнах да събирам тези спомени. Първо с помощта на израелците, а след това и сами. За това успях да събера толкова много."

Десетки са книгите на Забарко, посветени на жертвите и оцелелите от тези най-ужасни исторически времена. "Живи останахме само ние", "Живот и смърт в епохата на Холокоста", "Ние искахме да живеем" - част от творбите на Забарко. Все още приема оцеляването за несправедливост.

"Разбирате ли, на нас ни провървя... и това чувство, че ни провървя, от една страна, това е радост, но, от друга страна, баща ми почина, чичо ми почина... Умряха такива момичета и момчета като мен... и ние не можехме да им помогнем... И заради това и досега ме е срам, че така се случи - аз оцелях, а те не... Не е справедливо".

Бабин яр - една от най-дълбоките рани на Холокоста. В тази местност в Киев в периода 1941 - 1943 година, смъртта си намират от 150 000 души - основно евреи, военнопленници, психично болни, роми. Най-масовите разстрели са извършени на 29 и 30 септември 1941 година. Тогава са избити 33771 души. 29 оцеляват.

Киев е освободен през 1943 година, концентрационният лагер се превръща в лагер за германски военнопленници.

След войната на мястото е построен жилищен комплекс и парк. За нацистките зверства се мълчи. До момента, в който природата не се намесва - част от водите на близки фабрики за кирпич са заустват по естествен път в ниските части на местността, без да има изградена стена. През 1961 година обилно снеготопене активира кално свлачище - голяма част от Бабин яр е затрупана.

Пет години по-късно на мястото е издигнат първият монумент в памет на жертвите на нацистките зверства.

Сега Бабин Яр е мемориален комплекс с мащабни планове за развитие. Отворената Синагога е най-посещаваният храм от евреи от цял свят. А огледалното поле, с десетте метални колони във формата на дървото на живота, имат особено въздействие върху посетителите. Колоните са надупчени - символ на разстрелите.

"Поглед в миналото" се наричат аракамъните с окуляри. Те разказват историята на Бабин яр. В комплекса звучат заупокойни молитви и се четат имената на разстреляните. Алеята на скръбта е единственото тихо място - тя минава през еврейско гробище, част от което е запазено и до днес.

Важно е да помним, защото без памет няма бъдеще - казват представители на оцелелите от ужасите на Холокоста. Обещават си да не позволят на времето да изтрие паметта за важното, а пламъкът на свещите да не угасва в душите.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Спират уличното осветление извън населените места в Община Карлово
Спират уличното осветление извън населените места в Община Карлово
Започна делото за сензационната кражба на скъпоценности в Дрезден
Започна делото за сензационната кражба на скъпоценности в Дрезден