Сръбски професор ли ще е наследникът на Вучич?

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че в края на 2026 г. в страната ще се проведат избори и призова сърбите да "гласуват хладнокръвно". Според проф. Алек Кавчич, който е един от най-големите поддръжници на протестиращите студенти, протестното движение ще спечели вота. Професор Кавчич от години живее и преподава в Съединените щати, той е един от спряганите кандидати за президент на Сърбия. Той взе участие на церемонията по връчването на наградите "Сахаров" по време на пленарната сесия на Европейския парламент, където сръбските студенти бяха номинирани за приза.

Познава тайните на електротехниката. Наясно е с алгоритмите и кодовете във вселената на електричеството, има патенти и стотици студенти на всички континенти. По призвание е преподавател, а по душа - сърбин. С растящото недоволство в Сърбия името му изплува - на един от големите поддръжници на протестиращите студенти.

проф. Алек Кавчич, преподавател в САЩ: Казвам се Алек Кавчич. Професор съм. Всъщност през по-голямата част от живота си съм преподавал в Съединените щати в различни университети като Харвардския университет, Карнеги Мелън и Хавайския университет. Имах късмета да създам някои патенти и финансовите печалби използвах за създаването на фондация. Целта на фондацията е да насърчава науката и образованието, и ето ни в Сърбия, където образователната система протестира. Студентското движение, професорите, всички заедно от началното училище, през средното училище до университетите протестират. За това аз реших да подкрепя това протестно движение, защото то е на прага да промени Сърбия.

В разгара на протестите професор Кавчич се връща в родината си през април, но е задържан на летището в Белград. По-късно е освободен, но властите така и не му дават обяснение. Яростно защитава студентите, не само следи демонстрациите, превръща се в активен подкрепящ.

- Протестите в Сърбия вдъхновиха много хора в Европа, особено на Балканите. Но защо, според вас, те ня успяха да постигнат целта си за повече от година?

- Нека си зададем въпроса - какво се случи преди една година и какво се случи за една година. Имаше повод за недоволство, това беше срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад. Трагедия, при която загинаха 16 души. Но това беше поводът. Защото какво се случва в Сърбия през последните десетилетия - корупция, непукизъм, некомпетентност. Хората виждаха това, но мълчаха. Но с трагедията се повдигна въпроса за обезценените ценности и това накара студентите да излязат на улицата. И сега всички в Сърбия говорят за ценности.

Защото човешкият живот е най-голямата ценност. И когато корупцията стане толкова масова, че за определени хора е по-важно да вземат долари или евро под масата, вместо да спасят човешки живот, тогава се случват подобни трагедии. Протестното движение в Сърбия е насочено срещу корупцията. Това движение иска институциите да работят. Това е движение, което иска страната да се поправи, защото тя се нуждае от поправяне. За щастие, това не е крайно дясно движение. То е много фокусирано върху младо поколение сърби, които искат да сбъднат мечтата си - да останат в родината си. Това са млади сърби, които са освободени от призраците на миналото. Те не се делят. На протестите има, както християни, така и мюсюлмани.

- А каква е вашата прогноза за протестите? Протестиращите нямат никакво намерение да се отказват, но няма ли да настъпи умора?

- Не знам. Но, не, не мисля, че протестиращите ще се уморят. Всеки в определен момент се уморява. Знаете, ако изминете стотици километри, това ще ви измори. Но това, което се случва в Сърбия, е, че обществената подкрепа към протестиращите не намалява. В анкетите все повече хора се обявяват в подкрепа на протестите. Така че един ден по улиците може да има много хора, на следващия - по-малко, но после пак улиците ще са пълни с протестиращи. Исканията вече са по-големи. От искания за справедливост, протестиращите вече настояват за нови избори. Управляващите отказват да изпълнят това искане. Но рано или късно, избори трябва да се проведат в Сърбия. И тогава, според мен, ще настъпи промяната. На изборите ще има промяна.

- Вие сте известен учен, професор, преподавател в престижни университети, споменахте, че дарявате средства за сръбското образование. Според вас доброто образование ли е в основата на развитите демократични общества?

- Образованието е основата на всяко едно общество. Образованието е основата на цивилизацията. И това се отнася за всяка точка на света. За мен, всеки долар дарен в образованието, е инвестиция в бъдещето. Но сега, това, което се случва в Сърбия - ние трябва да спасим образователната система, защото тя е потискана. Има прояви на отмъщение срещу преподаватели, става въпрос, за преподаватели не само от университети, но и от училищата. И ние, трябва да се противопоставим на това много внимателно.

- В социалните мрежи, вие сте спряган като евентуален наследник на Александър Вучич. Ще приемете ли тази роля?

- Аз не съм политик, не знам как да се държа като политик. Но младите хора, които сега са на улицата, ще изготвят списък с хората, които те искат да са в парламента и да ги представляват. Като човек от по-старото поколение, като човек, живял през 90-те години, искам да заявя, че изключително много се гордея с тези млади хора. Защото те ми върнаха надеждата и оптимизма.

След десетилетия живот в чужбина, професор Кавчич прави разбор и равносметка на годините, в които се разпадна Югославия. И на въпроса защо от едни от най-прозападно настроените в социалистическия блок, сърбите се отдалечиха от Запада - професорът отговаря лаконично:

"Защото мислехме, че някой друг трябва да свърши цялата работа".

За това според професор Кавчич неговото поколение дължи много на младите сърби.

"Въпросът, който сега, ние, от по-старото поколение трябва да си зададем е, какво можем да направим за нашата страна. Задачата на по-старото поколение Сърбия е, да създадем държава, каквото тези млади хора искат. Държава, в която ценностите не са обезценени. Това, което аз вече искам, е да има държава, каквато нашите деца искат. И за това моята мисия е да продължа да помагам на младите. Но това е мисията на всеки преподавател. И, да, аз съм оптимист за бъдещото на моята страна".