Свързан ли е манастирът "Св. Богородица" край Варна с княз Борис Михаил?

Археологически проучвания разкриха историята на важен за християнска България манастир от 9-и век, за който не са останали никакви сведения. Освен че има изначална роля в разпространението на славянската книжнина, манастирът "Св. Богородица" край Варна е свързан и с княз Борис Михаил.

Изследователите отдавна си имат едно наум. Манастирът "Св. Богородица", който проучват, има ключова роля за покръстването на българите и разпространението на славянската писменост. Затова сега, при разчистването на некропола, са истински заинтригувани от гробната камера на централното място.

Манастир и до него некропол. Нищо особено. Но когато става дума за един от първите мисионерски манастири на името на Света Богородица, покровителката на княз Борис Михаил, тогава вече този специално иззидан гроб поставя археолозите пред основателно съмнение – кой е погребан в него.

Открай време е така – най-близко до олтара са погребвани най-важните и значими хора за една общност. Въпреки това изглежда не е било проблем да се преизползват различни каменни структури от предишни антични градежи. Тук учените разпознават корито от чешма, например.

Но този гроб е по-особен.

"Тази гробна камера е изградена така по предварителен план, точно по оста запад-изток, точно на върха на абсидата. Иззидана е от тухли, специално направени, не парчета от тухли. Много е вероятно точно тук да са тленните останки, които Шкорпил смята, че са на княз Борис Михаил", разказа ръководителят на археологическите разкопки доц. Росина Костова.

Когато преди повече от 100 години Карел Шкорпил е проучвал останките от манастира, той намира кости във всички гробни камери. Специалното място и откритият наблизо печат на княз Борис Михаил с титлата архонт, затвърждава убеждението му, че е попаднал на гроба на покръстителя на България. Постепенно учените натрупали повече улики в полза на тази хипотеза. Първата е самият манастир.

"Точно сега, в момента сме в храма, от него най-добре е запазена северната конха. Защото този храм е триконхален", обясни доц. Костова.

Храмовете на ранните български манастири, по подобие на тези в Плиска и Преслав, са трикорабни базилики. Но този е триконхален, подобно "Св. Наум" и "Св. Климент" в Охрид. Всички са поръчани и строени от Борис, но тези вероятно са строени за една специфична група – или византийските мисионери, дошли тук да подготвят най-важната мисия – покръстването на славяните.

Като мисионерски, една от най-важните сгради не само за манастира, но и за историята на България, е този скрипторий.

Освен преводите на Кирил и Методи на богослужебните книги на славянски език, е било важно и тяхното преписване и разпространение. Така че най-вероятно, като раннохристиянски този манастир е изпълнявал и друга важна мисия - разпространението на славянската богослужебна книжнина.

Оператор Анна Андреева

Повече подробности можете да видите в репортажа от сутрешния блок ТУК