Светът отбелязва три години от началото на войната в Украйна

Светът отбелязва три години от началото на войната в Украйна, много събития са планирани в подкрепа на страната, включително и у нас. В Киев пристигнаха лидерите на Европейския съюз - Урсула фон дер Лайен и Антониу Коща, както и ръководители на десетки държави. Те участват в специална пленарна сесия в украинския парламент.

Президентът Зеленски вече се срещна с европейските лидери. Брюксел прие 16-ия пакет санкции срещу Русия.

"Тази година трябва да бъде годината на началото на истинския, траен мир. Путин няма да ни даде този мир като подарък, няма да го даде в замяна на нещо. Трябва да постигнем мир чрез сила, мъдрост и единство, чрез нашето сътрудничество с вас", каза Володимир Зеленски, президент на Украйна.

"Войната в Украйна остава основната криза за бъдещето на Европа. Путин се опитва повече от всякога да спечели тази война. Неговата цел остава капитулацията на Украйна. И знаем какво може да се случи след това, защото това вече се е случвало преди. Не само съдбата на Украйна е заложена на карта, но и съдбата на Европа", заяви Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК.

"Само Украйна може да реши своето бъдеще. Каквото и да се случи през следващите месеци, присъединяването на Украйна към Европейския съюз е най-важната победа за украинския народ. Надеждата на Украйна е в Европа, но надеждата на Европа също е в Украйна", посочи Педро Санчес, премиер на Испания.

"Наричайте ме Максим. Продължавам да живея в Ирпин. След всичко, което се случи тук през 2022-ра, Ирпин ми стана още по-мил. За мен това е най-прекрасното място в света. Не мога да си представя да живея на друго място", разказа блогърът Максим.

БНТ: 24 февруари 2022-ра година. Как започна за вас войната?

"Още преди 22 февруари войната се усещаше. Всички знаехме, че нещо ще се случи. Знаехме, че войната ще започне. Но колкото и да очакваш, никога не може да си готов за войната. При първите удари бях в леглото. Беше разтърсващо. Имах усещането, че ще излетя, толкова силни бяха експлозиите" - Максим.

БНТ: А какво се случи, когато дойдоха руските войници в Ирпин?

"Не очаквахме на 100 процента руските войски да влязат в Ирпин. Руснаците започнаха да бомбардират Украйна на 24 февруари и постепенно войната да се доближи до нас. На 5 март те влязоха в къщите ни. Не, не очаквахме да видим руснаците по нашите улици и в нашите къщи" - Максим.

БНТ: А какво стана с теб?

"Когато руснаците започнаха да приближават Ирпин, аз помагах на хората да напуснат града, да се евакуират. На 5 март руснаците подложиха града на масиран обстрел. Осъзнах, че си разчистват територии, за да влязат в града. Единственото, което можех да направя е да застана плътно до стената, за да се предпазя" - Максим.

"В такъв момент не знаеш какво лети срещу теб, откъде идва, дали те връхлита или ще те подмине. И когато свърши обстрелът, успях да се скрия във входа. От приземния етаж наблюдавах улицата. Скоро руснаците дойдоха. Влязоха в двора ни, после започнаха да удрят по вратата.

Започнаха да разбиват вратите, да грабят. Продължиха да обикалят. Не знаех какво да правя. Знаете ли, понякога смъртта се усеща много силно. Тогава реших да отворя на руснаците. Вдигнах ръце, изкараха ме на улицата, удряха ме по краката. Не можех да помръдна. Претърсиха ме, разгледаха татуировките ми, синините ми, коленете, лактите...Започнаха да задават въпроси: Къде са нашите войски, къде са нашите хора? Казах, тук има само мирни хора, изобщо няма войски, обясних, че има много деца и жени. Помолих ги да оставят хората.

Поискаха да предам командира. Казах им, че не знам къде е. Заведоха ме в една сграда и ме държаха там 24 часа. Изглежда разбраха, че съм цивилен. На сутринта ми казаха: Не открихме командира. Бягай бързо оттук" - Максим

БНТ: В един момент си успял да избягаш, но си се върнал, за да помагаш на хората в Ирпин?

"Да, върнах се. В Ирпин бяха останали семейства, имаше и деца. Върнах се, за да ги убедя да тръгнат
Разбрах, че има много хора, които имат нужда от помощ. Имаше семейства с деца. .

Превърнах се в нещо като водач на хората от Ирпин. Всички ме търсеха, питаха - къде е Максим? Какво да правим. Имаше една семейство от Донецк, където се водеха тежки сражения. Бяха избрали да се скрият от войната в Ирпин. Имаха бебе на 7 месеца.

Тези хора ми имаха голямо доверие. Върнах се за тях на 10 март. Два дни стояхме между Стоянка и Романивка. Бяхме като жив щит, защото "зеленият коридор" за евакуация беше свършил. Не можехме да напуснем колата. Не можехме да запалим двигателя, нито да светнем. Просто стояхме и се молехме.

После руснаците дойдоха да ни разпитват. Интересуваха са дали имаме роднини в Русия. Дали имаме контакти с руснаци. Повечето украинци имат роднини в Русия. Да, аз имам роднини. Леля ми живее там. Но, когато започна войната, тя застана на страната на Москва. Повече не сме се чували.

После пак се върнах в Ирпин, но руснаците ме задържаха отново. Този път ме държаха 1 седмица. Държаха се много зле с мен. Единственото нещо, което ми дадоха през тези дни бяха две чаши вода. Но от онези малките, пластмасовите." - Максим

БНТ: Как 3 години живееш с войната?

"Истината е, че нищо вече не е същото. Постоянно има атаки, постоянно трябва да бягаме, да се крием в бомбоубежища. Как можеш да живееш нормално, като знаеш, че някой иска да те убие, да убие нас украинците. През последната година започнах да спя, поне по-малко. Преди въобще не можех да спя. Но и сега като чуя сирените, не заспивам, докато не унищожат и последния дрон.

През първите месеци от войната свалих 17 килограма. Въобще не се хранех. Чувствах се напълно безполезен. Животът ми се обезсмисли. Постоянно се питах, дали не сме можели да спрем руската атака. Понякога гледам видеоклипове от евакуацията в Ирпин и тогава започвам да се чудя дали съм направил достатъчно за Ирпин и за хората".- Максим.

БНТ: Как преодоляваш тези травми?

"Много ми беше трудно да започна да говоря за войната. За унижението, за всичко, което ни причиниха. Аз съм възрастен човек, а бях обиждан, бит, унижаван. Трудно е да разказваш на други хора за това. За това се опитвам да се помиря със себе си. В началото просто затварях очи, стисках зъби и малчах"- Максим.

БНТ: Във войната сте видели толкова ужасяващи неща, но сте станали свидетели на измеренията на добрината?

"Знаете ли, войната ни научи да ценим хората повече, да ценим повече взаимоотношенията с хората. Откакто започна войната, аз започнах да общувам повече с майка си. .... Когато започнаха да обстрелват Ирпин, се обадих на майка си и й казах: Започнаха да стрелят, не знам какво ще се случи, съжалявам за всичко. Преди войната, не предполагах, че това ще е първата ми реакция. Но вече се чуваме всеки ден, а преди не го правехме. От 3 години имам истински приятели. Научихме се да ценим и най-малките моменти" - Максим.