Титла, титла и пак титла

Съвсем скоро Лудогорец ще стане шампион за 13 година поред. В миналото ви разказвахме за отбори, които държат рекорди по отношение на последователни спечелени трофеи на домашната сцена, но замисляли ли сте се, че може да има и играчи, които през цялата си кариера да не спират да триумфират във вътрешните първенства?

Споменахме Лудогорец - Марселиньо, Светослав Дяков и Козмин Моци могат да се похвалят с доста титли, докато бяха част от тима от Разград, но дори те са далеч от следните личности:

Започваме с Кингсли Коман. Привържениците на Байерн Мюнхен винаги ще му бъдат благодарни заради победния гол, който вкара на финала в Шампионската лига през ковид-сезона през 2020 година срещу Пари Сен Жермен. Но французинът съвсем доскоро притежаваше и друго забележително постижение - беше орисан неизменно да става първенец в страната, където играеше. В продължение на 11 години - независимо дали беше във Франция, в Италия или в Германия, Коман неизбежно вдигаше шампионска трофей над главата си. Да, факт е, че той защитава цветовете на фаворитите в съответните държави (Пари Сен Жермен, Ювентус, Байерн Мюнхен), но постижението си го бива. Даже - ако трябва да бъдем съвсем пунктуални - трябва да кажем, че фланговият футболист има 12 титли, защото имаше мачове и за Ювентус през сезон 2015/2016 преди да се присъедини към баварците. Серията му изглеждаше безкрайна и трудна за прекратяване, преди на сцената да се появят Шаби Алонсо и неговите непобедими играчи от Байер Леверкузен, които тази година станаха шампиони на Германия и нарушиха убийствената хегемония на Байерн Мюнхен.

Учудващо или не - Коман далеч не е единственият играч, който може да се похвали с поредни титли. Настоящите му съотборници - Томас Мюлер и Мануел Нойер - също имат във визитките си по 11 поредни шампионатни триумфа с гранда от Мюнхен. Ако отпътуваме на север, също ще открием подобна поредица. Името Роар Странд вече може и да е позабравено, но той спечели чудовищните 16 титли с Розенборг, 11 от които - последователни между 1994 и 2004. И ако не беше прекарал в Молде 1993, то тогава щеше да е ставал шампион 13 поредни години. Но не би.

От Източна Европа също има подобни примери. Дори по-добри. БАТЕ Борисов е тим, чието присъствие в клубния футбол на Беларус се беше превърнало в синоним на успеха. Витали Родионов спечели 12 поредни шампионски титли на страната с отбора, преди да се откаже от футбола. Ако не беше окачил бутониките, то неговата серия щеше да се разпростре до 13 поредни титли. Но не би. Също от тази част на Европа идва и примерът с Олегс Благонадеждинс. Там случаят е дори още по-любопитен. Неговият Сконто печели първите 14 титли след обявяването на Латвия за независима държава, но в архивите е сложно да се открие дали Благонадеждинс е играл в първия от споменатите сезони. Сигурно е обаче, че той взима участие в следващите 13 поредни сезона.

Стигаме и до предполагаемия рекордьор. Лий Кашиаро. За него знаем, че има 14 поредни шампионски титли в периода 2003 - 2016, докато носи фланелката на властелина на гибралтарския футбол Линкълд Ред Импс. Кашиаро е част от отбора, завоювал три домашни требъла от 2004 до 2008 година. Е, все пак говорим за Гибралтар, но рекордът си е рекорд.