Евродепутатът от Хърватия и бивш външен министър Тонино Пицула коментира европейския път на Западните Балкани и мястото на Сърбия. Той следи процесите отблизо и говори за тях и на "Грийн Транзишън форум" в София.
Николай Кръстев, БНТ: Г-н Пицула, кажете ми моля Ви, накъде върви днес Сърбия?
Тонино Пицула, евродепутат и докладчик на ЕП за Сърбия и Западните Балкани: Преди всичко Ви благодаря за възможността да разговаряме в София. Вие сам казахте, че става дума за едно голямо събитие "Грийн Транзишън форум", събрало много хора, които се занимават с много сериозни теми, важни днес, бих казал, не само за България или за Западните Балкани, но и за цяла Европа. Това е повод да разговаряме накъде върви Европейският съюз, но е и повод да се види какъв капацитет има всяка от държавите - членки на ЕС, а също така и страните кандидати да изпълнят не само политическите критерии, но преди това как да се адаптират към това технологично време, към този период, когато се променя отношението към енергията, към сигурността, към всички онези важни теми, които влияят върху усещането за сигурност на гражданите.
В своето изказване изтъкнах, че и политиката на разширяване е важна за концепцията на сигурността в Европа. Страните, които чукат на вратата на ЕС като кандидати за членство, трябва да възприемат и някои стандарти, които са релевантни за политиката на разширяване. Със сигурност, разбира се, това са критериите от Копенхаген, но също така променената геополитическа ситуация и нарастването, бих казал, на напрежението в непосредствена близост до ЕС. Това ни говори, че готовността да се сътрудничи в създаването на концепцията за европейска сигурност е важен критерий за държавите кандидати. И ако тръгнем от този критерий, не можем да констатираме в този момент, че Сърбия допринася за усещането за сигурността в Западните Балкани и, разбира се, това влияе и на процеса, по-точно на бързината на процеса на присъединяването на Сърбия към ЕС.
Така че на мен ми се струва, че това, което трябва да се каже е не само фактът, че Сърбия вече четири години не е отворила нито една преговорна глава, че поредица различни доклади за Сърбия – дали ги публикува ЕС или ЕП, това са документи, които показват едно връщане назад, не стагнация, защото, както знаем, през тези четири години някои други страни напредваха – като Черна гора и Албания, но имайки ситуация на стагнация в Сърбия, можем да кажем, че тя по някакъв начин се връща назад.
Струва ми се, че в този момент чувството на недоволство от положението на Сърбия към ЕС не се усеща само от държавите членки или от европейските институции, а преди всичко за това свидетелстват гражданите на Република Сърбия, които вече повече от година и половина са на улиците, защото искат сериозни промени в самата Сърбия и в значителна част тези искания съвпадат с исканията на ЕС, когато става дума за напредъка на Сърбия към членство.
- Почти 18 месеца след падането на козирката на жп гарата в Нови Сад как гледате на протестите в Сърбия, за които вече говорихте, ще се стигне ли до предсрочни парламентарни избори, както иска голяма част от сръбското общество?
- Кога ще се стигне до избори в Сърбия е в правомощията на властите в Сърбия. Мога да отбележа, че през последните 7 - 8 години сръбският президент Александър Вучич винаги насрочваше, включително предсрочни избори, когато му се струваше, че те ще доведат до политически успех, т.е. ще доведат до превес на неговата политическа партия. Този път той трудно взима решение да насрочи парламентарни избори. Вероятно има причини за това, защото преценява, че тези избори биха могли да покажат, че вече няма такава изборна подкрепа, която имаше по-рано.
Но това трябва да се остави на него, както и на властите в Сърбия. Мисля, че в този момент натискът на обществеността, кризата и това практически необявено извънредно положение в Сърбия, ако става дума за демократична страна, трябва да се разреши по най-оптималния начин, а това са общи избори. Тук обаче влизаме в един друг въпрос, а той е – какви ще бъдат тези избори.
След последните проведени избори в края на 2023 г. Европейският парламент, както и ОССЕ, ги обявиха за незадоволителни и препоръчаха 25 мерки, които Сърбия трябва да приложи, за да могат изборите да бъдат оценени като свободни и честни. Само част от тях са изпълнени, така че има сериозни притеснения, че ако тези избори се проведат при непроменени обстоятелства, и резултатите от тях ще бъдат двусмислени.
- Преди две седмици, г-н Пицула, президентът на Сърбия Александър Вучич посети Китай. Виждаме не само в региона ни, но и в Европа, че Сърбия се въоръжава с китайски свръхзвукови ракети. Дали Европейският съюз трябва да се притеснява от това въоръжаване и от отношенията между Пекин и Белград?
- Мисля, че сръбският президент Александър Вучич всъщност продължава една политика, която е измислена и преди него, става дума за т.нар. многопосочна военна политика, в която Сърбия търси опора за реализация на своите интереси на четири стълба – Брюксел, Вашингтон, Москва и Пекин. Но когато става дума за отношенията на Европейския съюз, Руската федерация, Китай и САЩ, искам да отбележа, че в променените геополитически условия ЕС трябва да се придържа към разумен скептицизъм към този тип военна политика, която провежда Сърбия.
Естествено, всеки може да избира приятелите си. Но ако искате да станете член на ЕС, трябва да се обвържете със страната на ЕС в съпоставянето на силите, защото често става дума за държави, които не споделят нито същите интереси, нито същите ценности като ЕС. Това говори колко Сърбия в този момент, съответно нейната власт, мисли сериозно да напредва по пътя за членство в Европейския съюз.
- В този смисъл, накъде върви и Босна и Херцеговина, знаете в момента вътрешната ситуация е много напрегната в Босна и Херцеговина, сега се говори и за създаването на трета административна единица на местните хървати. Как Ви се струва, дали това е пътят към постигане на стабилност, или пък нещо друго?
- За съжаление, Босна и Херцеговина не използва променените геополитически условия, когато Брюксел й предложи статут на държава-кандидат и създаде възможност в разумно време да започне преговори за членство. Имам чувството, че причината за тази стагнация в Босна и Херцеговина е структурна. Босна и Херцеговина и днес има дейтънски политически ред – повече от тридесет години, който всъщност през цялото това време освен, че спря войната, повече или по-малко представяше културата на противопоставянето вместо културата на сътрудничеството вътре в нея. И такава държава, разбира се, има проблем да постигне консенсус за каквото и да било, та дори за европейския си път. За съжаление, поради тези вътрешни блокади в Босна и Херцеговина, тя не е в състояние да вземе решения, които биха позволили да получи финансиране, например от Плана за развитие на Западните Балкани. Трудно е да се очаква, че Босна и Херцеговина ще реши тези хронични, дългосрочни проблеми през 2026 г., защото както знаем, това е изборна година в Босна и Херцеговина и вероятно напрежението ще се засилва, вместо политиците от тази страна да потърсят начин да отблокират европейския път на Босна и Херцеговина.
- Г-н Пицула, как гледа Европейският парламент на хода на разширяването на Европейския съюз на Западните Балкани? Виждаме, че в групата, която трябва да се присъедини скоро към Европейския съюз са Черна гора и Албания, които ще бъдат следващите страни - членки на ЕС?
- Хубаво е, че Европейската комисия в този мандат обяви разширяването за един от своите приоритети. Това се вижда, защото някои страни използваха тези геополитически промени и направиха усилия в преговорите да се придвижат към членството, преди всичко Черна гора, която бързо затваря преговорните глави, Албания също напредва. Но ако трябва да дам пълна оценка в този момент какво ще се случва в следващите години, трябва да изразя своеобразен скептицизъм. На първо място, в този момент десет държави се намират в чакалнята на ЕС в качеството си на кандидати. Това е същото като преди двадесет и няколко години, преди да влязат десет страни от първото разширение. В този момент не мисля, че е възможно някакъв подобен процес на разширяване, тъй като разликите между тези десет страни кандидати са твърде големи. В най-добрия случай можем да очакваме, че до края на мандата на Комисията и ЕП някои страни ще завършат преговорите си, а след това трябва да се види какво ще стане с ратификацията на договорите за присъединяване от страна на държавите членки.
Не забравяйте, че става дума за 27 държави членки и е достатъчно само една страна да откаже подкрепа и няма разширяване. Но виждам възможен позитивен сигнал - на референдума в Исландия на 29 август жителите на тази държава-остров ще решават дали да продължат прекъснатите преговори за членство в Европейския съюз. И ако Исландия, исландците дадат зелена светлина на своето правителство да продължи преговорите, то това ще даде тласък още някоя друга държава да се приближи до окончателната цел до 2029 г. Мисля, че това е някаква реална картина на състоянието. Какво ще се случи с най-голямата държава, която в този момент силно желае членството – това е Украйна – в този момент е трудно да се види, видяхме, че идеята за т.нар. обърнато разширяване по някакъв начин предполага да се влезе в Европейския съюз, но да не се извършат необходимите реформи, а те да се решават на ход. Мисля, че тази идея не е добра и не намери политическа поддръжка. Така че може да се очаква, че Украйна ще започне тези преговори и в срок от няколко години ще ги завърши, но мисля, че две-три страни имат реална възможност да потвърдят геополитическата важност на политиката на разширяване, защото в този момент живеем в период, който е най-дълъг от последното приемане на държава-член и това беше Хърватия през 2013 г.
- Г-н Пицула, Вие говорихте за възможно разширяване на ЕС в посока Украйна и Молдова. Как гледате по принцип на този процес – доколко е възможно това сега в светлината на кремълската война в Украйна? Говори се за различни възможности. Едната е за присъединяване на Молдова към Румъния. Реалистично ли е това според Вас?
- Разбира се, доста се спекулира и тези спекулации са свързани със статута на определени държави кандидати, но не всички тези спекулации са еднакво базирани в реалността – бих казал, че не всички имат ролята на стимул за разширяване, мисля, че в някои случаи става дума за потискащо влияние върху разширяването. Когато става дума за страни като Черна гора и Исландия, нищо особено в ЕС не трябва да се променя, за да се интегрират в членството. Те са малки страни и за тях вече в този момент е предвидено пространство за разширяване. Когато става дума за голяма държава, която в момента е в състояние на война, както е в Украйна, тогава със сигурност вътре в ЕС се появяват гласове, които изискват двата процеса да бъдат паралелни: единият е, естествено, процесът на разширяване, но другият процес е процесът на адаптиране на самия ЕС към членство на 30 или 33 държави членки. Аз мисля, че тези два процеса не трябва да се изключват взаимно. Мисля, че Европа трябва да се променя не само заради политиката на разширяване, но и да се адаптира към тези наистина бързо променящи се геополитически условия. Това просто не е нито 1995 г., нито 2005 г. Аз мисля, че много бързо трябва да се започнат преговори с Украйна и тя тогава сама, благодарение на политическия си капацитет, ще отговори или няма, по-бързо или по-бавно на изискванията, през които са минали и всички други страни кандидати. Аз вярвам в европейската перспектива на Украйна.
- Доколко е възможно обединението на Молдова и Румъния заради по-бързото влизане на Молдова в ЕС?
- Мисля, че става дума за спекулация, която в този момент може само да затрудни отношенията вътре в Европейския съюз.
Чуй новините
Подкаст
