Топенето на ледниците на остров Ливингстън в Антарктика се е засилило значително.
Учените на българската база отчитат увеличение на температурите във дълбочина на ледниците. Въпросът, който сега се опитва да изяснят, какъв е делът на затоплянето в резултат на човешката дейност и на увеличената слънчева активност.
Минала е само една година, но тя е променила всичко. Свикнали с белотата на снега,
почернялото чело на ледника обърква и отключва безпокойство.
Помниш ли миналата година, че това тук беше в сняг? За една година, за тези 10 месеца, когато не сме се връщали тук, тази зона на абулация на ледника, т.е. зоната, в която ледника губи вещество, първо се увеличила с 50 метра нагоре.
Инж. Цветан Паров - Институт за космически изследвания, БАН: "Помниш ли миналата година, че това тук беше в сняг? За една година, за тези 10 месеца, когато не сме се връщали тук, тази зона на аблация на ледника, т.е. зоната, в която ледникът губи вещество, първо се е увеличила с 50 метра нагоре".
Слоят пирокластиди от последното изригване на близкия Дисепшън прозираше и преди. Но сега се е разкрил изцяло. Пукнатините видимо са по-дълбоки и широки, някои от тях стигат до 5 метра.
Инж. Цветан Паров: "Това беше единствената цепка, която имаше вторични криокарстови образувания, т.е. сталактити, сталагмити, хелектити от лед. Форми, които бяха много изкривени и деформирани. Това ни наведе на мисълта, че има силно въздушно течение в тази пукнатина".
Въздушните течения, оформили ледените плисета, се движат отдолу нагоре. Или в дълбочина, температурата трябва да е по-висока. А това е възможно само, ако долу има течаща вода.
Датчиците, заложени на различни места по ледниците, също отчитат значима промяна в температурите. В случая с ледените цепки - увеличение на дълбочината, в която температурите стават около нулата или дадат спира да се топи.
Инж. Цветан Паров: "Това е една отрицателна температура, която миналата година я наблюдавахме около 15 метра под повърхността, сега вече тази зона е потънала с 5 метра надолу".
Ускорените процеси на топене със сигурност се дължат основно на увеличената слънчева активност, която стига своя пик веднъж на 11 години. Но каква част се дължи на глобалното затопляне в резултат на човешката дейност, ще им трябват много повече измервания и наблюдения.
Още за работата на българските учени в Антарктика може да видите в поредицата изследователи на края на света в интернет и YouTube канала на БНТ.