Украйна - животът близо до фронтовата линия

Дипломатическите ходове по кризата между Русия и Запада продължават. След офанзивата на Еманюел Макрон и Олаф Шолц към Москва, Киев и Вашингтон, следва анализ на резултатите от разговорите.

Тук - в Октябрски, споменът от военните действия от 2014 - 2015 година не е избледнял, а неизменна част от живота на малцината останали. Октябрски е малко село в Донбас - район, контролиран от проруски бойци, едва на 55 км от руско-украинската граница. Само преди 8 години тук войната е била реалност.

"Имаше война. Украйна разруши Донбас", разказва Елена Дергачова.

Сега районът е място на сблъсъци между проруски сили и украинските сепаратисти. Татяна и семейството ѝ живеят само на около 2 км от своеобразната фронтова линия. Като тях е само още семейство. Нямат пари да си тръгнат.

"Белезите от сраженията са видими, тук падаха снаряди. Разбира се, че ни е страх. Не сме нужни на никого...", казва Татяна Аниенко.

Когато стрелбата стане твърде интензивна, всички се крият в мазето.

"Аз сядам тук, заедно със сина ми. До нас майка ми, а след това баба. Трудно е да се криеш с дете... Той не се страхува, но пита кога ще спре този силен шум", допълва Татяна Аниенко.

На близо 400 км на север, е Хоптивка - гранично-пропускателен пункт по границата с Русия, която само до преди 8 години е била почти незабележима. В миналото от тук е минавал един от основните пътища за Русия. Сега Микола Ферин зорко следи полосата.

До където има видимост няма друго освен заснежени поля, въпреки предупрежденията на запада, че в района са струпани над 100 000 руски военни.

"Ние непрекъснато сме нащрек. Често организираме тренировъчни лагери, най-вече с резервисти, обучени за бойни действия. Ако Русия атакува, ние ще бъдем първите, които ще поемем удара", допълва граничарят Микола Ферин.

На около 40 км от граничния пункт се намира Харков - вторият по големина град в Украйна. Неговите около милион и половина жители вече са се научили да живеят с мисълта, че война може и да има. През последните месеци интересът към военното обучение е нараснал.

"След обучението си при нас, хората вече са психологически подготвени за подобни ситуации. Готови са да действат - ако има взрив, не се оглеждат насам-натам, а лягат на земята и търсят укритие", разказва военният инструктор Игро Пучкарьов.

Страх няма. Към ситуацията по-скоро се подхожда прагматично.

"Война тук има от 8 години. Новините обаче стават все по-тревожни. През 2014 г. бяхме късметлии, но не може да се разчита на това. Надяваме са на най-доброто, но се готвим за най-лошото", казва Дмитро Болшуткин.

Тук не се вълнуват от това колко дълги са масите за преговори или колко са продължили преговорите между първите мъже на една или друга държава, а от това дали децата утре ще могат спокойно да отидат на училище.