Правителството на Република Северна Македония изпрати проекта за конституционни промени към Събранието на страната. Промените предвиждат вписването на българите в основния закон. До 30 дни депутатите в югозападната ни съседка трябва да решат дали изобщо да започват процедурата по промяна на Конституцията. Това е първата, но не последна стъпка - така президентът Румен Радев, историци и общественици коментираха развитието. Точно преди една година в рамките на т. нар. "френско предложение" Скопие пое ангажимент да промени Конституцията си, за да започне преговори с ЕС. На тържествена научна сесия в Алма матер бяха отбелязани 120 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Една година. Толкова време отне на правителството на Република Северна Македония да подготви и внесе три промени в Конституцията на страната, които предвиждат вписването на българите в основния закон. Президентът Румен Радев напомни, че той първи постави въпроса за правата на българите през май 21-ва година:
"Това е първата, много важна и задължителна стъпка, но не последната. Знаете, че е изключително важно и аз това очаквам от българското правителство - да се изпълнят изискванията в двата подписани протокола, които са неразделна част от Преговорната рамка."
Промените в Конституцията ще отключат същинските преговори на Скопие с ЕС. Но в Преговорната рамка има още редица условия.
"В медийното пространство на Република Северна Македония от страна на управляващите упорито се повтаря, че освен вписването в Конституцията на българите, други ангажименти Скопие няма. А ангажиментите, записани в Преговорната рамка, са има и други", каза Коста Филипов, журналист, публицист и общественик.
"Това са езикът на омразата, медиите, учебниците, надписите в музеите, отварянето на архивите на УДБА и реабилитацията на всички репресирани", заяви Румен Радев, президент на Република България.
Най-важното изискване е промяна в учебниците по история.
"Трябва да бъдем умерени оптимисти, защото има една стара приказка - първо скочи, после кажи хоп. Аз, както и всички мои колеги, ние смятаме, че тази държава трябва да влезе в ЕС, но трябва да влезе като равна и хората в нея да се чувстват като равни", каза проф. Георги Николов, председател на Македонския научен институт.
За да бъде запазена историята, специална тържествена научна сесия беше проведена в СУ по повод 120 години от Илинденско-Пребраженското въстание. Събрала учени, историци и дипломати, за да отправят и днес посланието, че въстанието е българско - от българи за българи.
"Целта му, прокламирана от неговите водачи, е била автономия, но възприемана като първа крачка за последващо присъединяване към България", каза проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
С ясното съзнание, че вероятността да разчитат на военна и политическа помощ от страна на Отечеството е нищожна и въпреки преждевременната смърт на Гоце Делчев ръководителите на ВМРО обявяват въстанието.
"Пламъците на въстанието се отразяват почти едновременно във водите на Охридското езеро и Черно море", каза доц. Елка Трайкова, БАН.
снимки: БТА
"Всички дипломати - без изключение - на Великите сили съобщават в докладите си за българската национална принадлежност на въстаниците и не уведомяват за наличието на македонски език", каза доц. д-р Александър Гребенаров, БАН.
В Илинденско-Преображенското въстание 26 000 въстаници се изправят срещу 350 000 войска. На 17.09.1903 г. Щабът на въстанието изпраща молба за помощ от България. Но Отечеството няма нито силите, нито възможността за реална помощ. След жестокото му потушаване 30 000 бежанци се отправят в една-единствена посока - родината-майка България.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Чуй новините
Подкаст
