Владимир Николов представи автобиографичната си книга „Високо" в Бургас

Един от най-големите волейболни шампиони на България – Владимир Николов, представи автобиографичната си книга „Високо" пред пълния салон на Културен дом НХК – Бургас. Събитието събра десетки почитатели на волейбола, които се редиха за автографи и снимки дълго след края на срещата.

Николов сподели пред бургаската публика своя път към върха – за победите и загубите, за дисциплината, характера и вдъхновението.

„Няма кратък път към върха. Пътят е работа – години наред от същото, за да можеш един ден да стигнеш до високото", подчерта той, представяйки книгата.

По време на разговора бившият капитан на националния отбор обясни и основното послание, което е заложил във „Високо".

„Да не се отказват – това е първото, което ми идва на ум, защото няма успешен човек, който някога да се е отказал", каза Николов.

Големият шампион коментира и последните успехи на българския национален отбор, който стана вицешампион на световното първенство във Филипините, като призна, че е имало доза късмет.

„В определени ситуации в мача срещу Словения и срещу Съединените щати нещата можеха да се развият и в тяхна полза, но се случиха в наша. Оттук нататък казвам на състезателите, че трябва да тренират още повече, за да могат да елиминират късмета – да станат толкова по-добри, че да печелят без да им е необходим."

По думите му следващите ключови моменти за отбора са Лигата на нациите догодина и предстоящото европейско първенство, което България ще приеме: „Надявам се да бъде нещо наистина супер."

Владимир Николов остана силно развълнуван от топлото посрещане: „Казано честно, много приятно усещане ми остави това, че бургаската публика ме прие така радостно."

„Високо" е откровен разказ за повече от трийсет години упорство, тренировки, победи, провали и доказване – като спортист, лидер, съпруг и баща. Николов описва своя път от първите стъпки до върховете на световния волейбол – шампион на България, Италия и Франция, златен медалист от Шампионската лига (2005), бронзов медалист от Световното (2006) и Европейското (2009) първенство и диагонал №1 в света през 2010 г.

В книгата звучи и неговото най-лично послание: „Задъхвах се, уморявах се, огъвах се от изтощение, изстрадах несправедливости, но не се предавах. Доказвах се. Вярвах, че пак и пак ще стигам високото. И не предадох себе си... Искам другите да виждат гърба ми – не от самовлюбеност, а защото искам да побеждавам и да бъда пример."