ВМА: Отчитаме добър успех при лечение с кръвна плазма на пациенти с коронавирус

Хидроксихлорохинът, който се прилага за лечение на коронавирус, няма достатъчно добро въздействие върху пациенти в тежко състояние. Това каза в Сутрешния блок на БНТ началникът на Катедрата по инфекциозни заболявания доц. Георги Попов. Той обясни, че лекарството има много странични ефекти, които засягат целия организъм.

Според доц. Попов фактът, че само 1% от българите досега са се сблъскали с вируса, показва, че това може да окаже влияние при втора вълна на заразяване.

Добър успех при лечение с кръвна плазма на пациенти с коронавирус отчитат във Военномедицинската академия, каза доц. д-р Георги Попов. Началникът на Катедрата по инфекциозни заболявания коментира, че лечението се прилага още преди да е настъпила тежката фаза на болестта. Оказва се, че повече излекувани пациенти искат да станат донори.

Седем заразени с коронавирус са подложени на лечение с кръвна плазма във ВМА.

Полк. доц. д-р Георги Попов, началник катедра "Инфекциозни болести", ВМА: Преливането на плазма е един сравнително прост процес, но зад него стои доста сложна организация. Следим наличието на антитела у болните. Но първо имаме определен брой дни след преболедуването - 28 дни след началото на заболяването и 14 дни след възстановяването, когато дарителите са годни да дарят своята плазма за лечение на друг човек и още повече - изследваме по полуколичествен метод засега в България наличието на антитела и когато то е достатъчно, този донор става подходящ за даряването на тази плазма.

Опитът от лечението с хидроксихлорикин показва, че лекарството няма достатъчно добро въздействие върху пациенти в тежко състояние.

Полк. доц. д-р Георги Попов, началник катедра "Инфекциозни болести" ВМА: Знаем, че има като страничен ефект отлепване на ретината дори. Нашият първи пациент, приет на 11 март, съобщи за подобен страничен ефект. Имаме увреждане на щитовидната жлеза, стомашно-чревни прояви, при които въобще не мислим за употребата на хидроксихлорикина при тези пациенти.

Една от следващите задачи на лекарите е да проследят пораженията от вируса няколко месеца след лечението.

Полк. доц. д-р Георги Попов, началник катедра "Инфекциозни болести", ВМА: Засега наблюденията ни са, че част от болните развиват фиброзни промени. Това означава, че функционалната белодробна тъкан се замества с фиброзна такава. И това място за последващи пневнонии, последващи увреждания, затруднено душане.

Наблюдението на приетите в болница продължава и след изписването им.

Полк. доц. д-р Георги Попов, началник катедра "Инфекциозни болести" ВМА: Въведохме наблюдение с обективизиране на жизнените показатели. Това става със специализиран пулсикситометър, който даваме на болните, които са вкъщи. Чрез него се регистрират специфични жизнени показатели - като пулс, сатурация на кислорода, телесна температура. Чрез bluetooth тези данни се предават на смартфона, който чрез апликация го получаваме ние в клиниката. Така следим нашите болни дали се нуждаят от последваща хоспитализация.

По отношение на прогнозите за развитето на епидемията, въпреки добрите новини, може да има и втора вълна. Опасността произтича от факта, че по-малко от 1% българи бяха засегнати от вируса.