Срещаме ви с едно семейство, за което военната авиация е въпрос на дълг, себеотдаване и приемственост. Как се сбъдват мечтите и може ли авиацията да дава криле и в живота?
майор Антон Вълков, ръководител полети „Подход“ 22-ра авиобаза „Безмер“: „Дългът, честта са нещо, което трябва да се опазва в българската армия. Авиацията дава много и взима всичко, това е пълно себеотдаване.“
майор Нели Янакиева-Вълкова, началник комуникационни, информационни и навигационни системи 22-ра авиобаза „Безмер“: „Ангажиментите, които имаме, са на много високо ниво, защото носим отговорност за живота.“
Борис Вълков, курсант, трети курс курсант специалност„Летец-пилот за ВВС“: „Дългът е към рода ни, към интересите на страната, към нашия трибагреник и ние трябва да постигнем всичко възможно да опазим неприкосновеността на нашата родина.“
Погледът им е вперен в небето и с отговорност и чест бранят въздушното ни пространство. Те са отдадени на военната авиация. Майор Антон Вълков и майор Нели Вълкова са екип в авиобаза „Безмер“ и тандем в живота. Той е ръководител полети и задачата му е да осигури безопасност на летателните апарати, а тя отговаря за информационните и навигационните системи.
майор Антон Вълков: „Две са нещата, които са важни радио разговорите, които осигуряват информация с пилота, ръководителя на кулата и техните намерения и трябва да имаме информация за въздушната обстановка. Нещо в обстановката се променя и трябва да вземеш решение. Понякога нямаш време и задачата трябва да се извърши максимално бързо. Изпълнението на полета трябва да се проведе в условия, които са безопасни за екипажа и за хората на земята.“
Работата им изисква бърза и навременна реакция, а рискът е висок.
майор Антон Вълков: „Отговаряме за хората във въздуха, опитваме да сме на тяхно място, да вникнем в тях, за да не извършим грешно движение, действие на земята. Това е най-трудното като професионални умения. Неща, които като млад никога не съм предполагал, че ще върша, че ще се носи такава отговорност, сега през годините, които минаха, товарът тежи на раменете.“
майор Нели Янакиева-Вълкова: „Навигационните системи дават информация на борда на летателния апарат, на летеца, за да може да се определи местоположението и да можем да му осигурим подхождане към курса и долитане до летището във всякакви метеорологични условия - и денем, и нощем, и при намалена видимост, и осигурявайки най-критичния етап кацането. Отговорността, която трябва да се носи, както на хората, които са във въздуха, хората, които са на земята, отговорност за сигурността.“
Семейство Вълкови споделя, че военната авиация им дава криле и в живота.
майор Нели Янакиева-Вълкова: „Винаги съдбата събира хора с общи интереси, идеали, обща ценностна система, така че може да се каже, че авиацията ни е събрала.“
Страстта към военната авиация се разпалва и в сина им Борис. От съвсем малък самолетите го пленяват, преминава през кръжоци в обсерваторията в Ямбол и днес е трети курс курсант летец-пилот във военновъздушното училище в Долна Митрополия.
курсант Борис Вълков: „Те неволно запалиха тази страст към авиацията и вече пламването на това малко пламъче нямаше как да бъде изгасено, в момента огънят е голям.“
майор Нели Янакиева-Вълкова: „От година и половина аз повече от кабината на самолета не можах да го смъкна.“
майор Антон Вълков: „Въпреки че аз… тате, недей, не е за теб, не ме послуша и си върви по собствен път, но това е добре, млад човек да знае какво иска от живота.“
И Борис смело следва мечтите си. Сега преминава през летателния си стаж в
авиобаза Долна Митрополия. А баща му тайно се надява той да гледа с неговите
очи и страст в небето.
курсант Борис Вълков: „Правя ретроспекция и се замислям кой съм бил като малък, това малкото момче, което е имало интереса откъм самия старт, енергията, самолетите, които минават над главата ми, шумът на двигателите и се получава една еуфория, в която самото малко момче се чувства в кожата си и решава да поеме по своя път и да бъде на своето място.“
майор Нели Янакиева-Вълкова: „Радвам се, че той следва мечтите си. Чакаше си първите полети с най-голямо нетърпение. Осъзнат избор, от нашия речник думата „не мога“ е изтрита. Упоритостта, твърдостта да правиш, докато не стане и то да стане както трябва.“
курсант Борис Вълков: „Най-ценният урок, който са ми дали, който донякъде е и в моето име, е винаги да се бориш каквито и да са обстоятелствата. Тръпка си е, има емоции, но трябва да ги контролираме, за да няма изблици, тъй като работата е отговорна и от нас зависят човешки живот.“
Семейство Вълкови са убедени, че за да си военен, трябва да носиш родината в сърцето си и да изпълняваш задачите си с чувство на чест и дълг.
майор Нели Янакиева-Вълкова: „Храбростта е да даваш всичко от себе си, да отстояваш с цената на всичко.“
- майор Антон Вълков: „Трябва да бъдем възпитавани по такъв начин, че да можем
да защитим държавата с цената на всичко, дори и на живота си.“
курсант Борис Вълков: „Като си в небето изпитваш една голяма свобода, но осъзнаваш и каква огромна отговорност носиш. Авиацията е труден избор, труден път. Готов съм да платя дори и най-високата цена да постигна своите цели като развивам своята кариера в българските военновъздушни сили.“
Чуй новините
Подкаст
