Всяка седмица PCR тест: Българи от Босилеград и Цариброд с петиция срещу мерките

Защо и за какво хиляди българи от сръбските Босилеград и Цариброд се обърнаха към българския здравен министър? Проблемът е, че сънародниците ни там се намират на около 10 километра от българската граница, работят и учат у нас, но заради ограниченията трябва да плащат всяка седмица или дори всеки ден за PCR тест. Това е непосилно.

"Утре е петък, аз искам утре да се прибера при съпруга си в дома си", казва Анета Иванова.

Звучи простичко желание. И в същото време твърде скъпо. В джоба на Ани и на още хиляди хора в Западните покрайнини има български и сръбски документи. Живеят там, но учат или работят тук. Между "там" и "тук" разстоянието е 14 километра и един PCR тест.

"Не можем да правим PCR и да сме в карантина всяка седмица, когато в понеделник идваме на работа", допълва Анета.

"Изпитите сега са ми тук в София на място. С брат ми, ако заедно минаваме - значи повече от 300 лв. на едно минаване трябва да се дава", обяснява студентката по фармация Радица Божилова.

Изискването за PCR тест накара хиляди живеещи в западните покрайнини и работещи в България хора да останат тук, където е работата им. И далеч от там - където са семействата им.

"Разделени семейства, разделени възрастни родители, които са там, от децата им, които работят в България", казва Анета.

"Пенсионери, които се лекуват в България. Няма кой да ги погледне, няма кой да им купи храна, лекарства", допълва Радица.

Родителите - разделени от малките си деца.

Според министъра проблемът на идващите по работа тук е решен. В заповедта за PCR тест има едно изключение "погранични работници". Според работещите това изключение изобщо не важи на границата.

"Това обяснение явно не се познава, не се знае на границата Олтоманци, хората там не знаят как да го тълкуват и не смеят да ни пускат", обяснява Анета.

Пускат ги само до Кюстендил.

"Не бива да има условия за това. Това е по-малко разстояние от Пловдив и София", категорична е тя.

Затова българите се подписаха под искането здравният министър да допълни заповедта.

"Заслужаваме да бъдем изключение като "специфична категория хора". Нека да се регламентира. Да показвам трудовия си договор, за да се види, че не отивам на разходка до София. Да покажат своя документ за обучение и също да ги пуснат", е желанието на Анета.

"Нашето преминаване не е въпрос на лукс, а на основни човешки права и потребности", заявява Радица.

Радица остава тук, за да минат всичките и присъствени изпити без да се налага да дава пари за всяко идване за всеки изпит. А Ани не планира да се прибере при съпруга си.

"Не го непланирам аз, непланира ми го заповедта", допълва тя.

Да се приберат в дома си засега е лукс. Да са с децата си - също.