За вноса на работници от Индия и Непал и защо това е необходимо

60% от бизнеса у нас изпитва трудности заради липса на работна ръка. Това налага внос на работници от Бангладеш, Индия и дори Турция и то за професии, за които на запад са наети българи. Изчерпан ли е резерва от работна сила в България и защо българите са по-мотивирани да работят в чужбина, а не в у нас?

Сезонът вече е в разгара си, а тук все още не са успели да окомплектоват персонала си. Ключов за работата на един хотел. И липсата му, вещае провал.

Станислав Димитров, хотелиер от Кранево: "Ами търсим. Продължаваме да търсим хора. Анулираме резервации, намаляваме броя на стаите, които се продават. Намаляваме броя на хората, ограничаваме по някакъв начин броят на туристите, за да може да се справяме с наличния персонал."

Не е трудно да се предвиди тази криза, минали са през нея и миналото лято. Затова сега хотелиерът е взел мерки от рано.

Станислав Димитров: "Тази година прибегнахме до малко по екзотични дестинации, като аз примерно дадох заявка за работна ръка от Бангладеш и Непал. Заявките ги подадохме април, веднага ни намериха хора, изпратиха ни сивита, направихме си отсявка, избрахме си хората, подготвихме документите и май месец, в началото на май, всичко беше готово и ги подадохме за издаване на визи, като към днешна дата от 8 човека при нас е пристигнал един, а на останалите не са започнали да им правят визите."

Човекът се е обърнал съм съвсем легални компании за набиране на персонал, с много опит и добре смазани процедури. Но оказва се засечката е извън тях. Мудността на нашата администрация поставя под риск неговия бизнес. И далеч не е единствен.

Нейчо Тонев, абонаментно почистване на бизнес сгради: "Чакахме около 10 месеца. Първите да дойдат, след това като пристигнаха първите 4 човека, решихме, че ние трябва да вземем бързо решение, като видяхме, че 10 месеца отнема процедурата – веднага се задействахме нали за още 5 човека. Те дойдоха след 11 месеца. Всичко това се оказа от неспазване на сроковете за институциите, от които зависи пристигането на тези хора."

Въпреки големите трудности, Нейчо Тонев няма особен голям избор. Текучеството на персонала му е голямо, оказва се почти невъзможно да намери работници. Но ако иска да разшири бизнеса си, трябва да се зареди с търпение:

"Постоянно пускахме обяви търсихме, и така стигнахме до решението, че трябва да назначим хора от трети страни и така го направихме преди година и половина. От миналата година работят вече 8 души. Очакваме още една служителка да се присъедини де факто от 9 човека ще имаме до края на месеца."

Липсата на работна ръка отдавна задъхна вашата икономика, не ѝ позволява да се разрасне или е повод интересите за нови бизнес начинания да увехнат без време.

д-р Васил Тодоров, зам.-председател на БТПП: "Темата с необходимостта и недостига на работна сила измести проблемите, свързани с ковида, като основен проблем за за бизнеса. Има сериозен недостиг на кадри. - Съизмерим ли е с безработицата? - Това, което е регистрирано като безработица е някъде около 160,000 човека, но по данни на агенцията по заетостта, за следващ период от 3 до 5 години нуждите на работодателя на работодателите надвишават 260 000 човека."

Така че вносът на работници от трети страни започва да се разраства. За миналата година от Агенция по заетостта най-много са издавали разрешение за работа на работници от Турция, Узбекистан, Киргизстан, Непал и Индия.

Десислава Игнатова, експерт в Агенцията по заетостта: "Различен е персонала, технически е персонала. Строителство, инженери, следва селско стопанство, преработваща промишленост - в абсолютно всички сфери се оказва че има потребност."

Или все сфери, за които ние изнасяме работна ръка на запад, се налага да внасяме от изток.

Валентина Александрова, фирма за подбор на кадри: "Ами то стана така, че нашите сезонни работници в селското стопанство отиват да работят в Гърция или други съседни държави, а пък ние трябва да търсим от трети страни държави, нали извън Европейския съюз."

д-р Васил Тодоров, зам.-председател на БТПП: "Ами ако забелязвате в световен план има едно движение на работна сила от изток на запад. Говорим за Азия към Източна и западна Европа, От източна Европа към Западна Европа, дори западна Европа също отива към американския континент."

Десислава Игнатова, експерт в Агенцията по заетостта: "Резервът от работна сила в страната е въпрос , който е много важен за нас. Това, дали в чужбина има трайно установени българи и колко са те, колко е резерва на работна сила тук, на територията на страната е нещо, по което по установяването активно работим."

д-р Васил Тодоров: "Всеки един работодател първо прави опит да наеме българи или ако не може да наеме да се опита част от персонала си да го преквалифицира или ако не може да го преквалифицира, не може да наеме работна ръка да автоматизира."

Но автоматизирането не винаги е възможно, пък и е твърде голяма инвестиция. Така че вносът на работници, си остава единствена опция за много. Да се попълни дефицита, а не да измести българите.

Слави Славов, фирма за подбор на кадри от чужбина: "В Германия един много добър пример, повечето мръсни професии като шлосер, фитър, заварчик - те се изпълняват от поляци, украинци, българи, румънци, дори индийци. Затова е съвсем нормално и ние да използваме такива работници от чужбина за тези позиции тука, когато нямаме българи."

Всъщност всеки работодател първо трябва да докаже че е положил усилие да наеме работна ръка от нашия пазар на труда. Което няма как да се скрие впрочем, тъй като разрешенията за работа се издават от самата агенция по заетостта. По този път минава и един от пловдивските частни превозвачи, които очакват шофьори от Индия.

Димитър Чолаков, управител на транспортна фирма, Пловдив: "Значи ние правим всичко възможно да търсим на едно място български работници, но когато имаме нужда от още работници, нали прибягваме до тези варианти. - Няма от къде да намерите - защо? - Ами няма защо, тъй като вече професионалните училища не подготвят водачи с категория С, а първо те трябва да имат категория С. Трябва да имат стаж и след това да преминат към обучението на категория Д, която е необходима за автобусните шофьори."

Решението да наеме шофьори от Индия за превозвача е наистина крайно и пълно с неизвестни. При това те не са по-евтиният вариант. Законодателството ги задължава да дават нормалните за България заплати.

Валентина Александрова, фирма за подбор на кадри: "Дори те излизат малко по скъпи, като имаме предвид, че се плаща за цялата процедура, разрешителни, визи, които обикновено работодателят плаща за самолетни билети за двете посоки, а понякога те се разделят, нали те се разделят тези разходи между работника или агенцията там? Работодателя, но има и допълнителни разходи. Обикновено от работодателя се очаква да им осигури жилище... но по отношение на мотивацията няма никакъв проблем."

Слави Славов, фирма за подбор на кадри от чужбина: "Дори и българските работници, които в момента, в някои компании – те ни звънят да ни кажат – какво става с работниците, кога ще дойдат, защото ние сме си планирали отпуски, не могат да оставят предприятието като няма кой да го поеме."

Валентина Александрова: "Това са хора, които те не са емигранти, които бягат и търсят просто по лесен и по хубав живот. Това са хора, обикновено семейни, които идват тук, за да работят. Те са готови да работят по 10:00 на ден, по 6 дена в седмицата. Те са много мотивирани, те искат да работят. Знаят, че те хранят своите семейства там в техните държави. И това се отразява между другото, добре и на българските работници... Тъй като се създава една естествена конкуренция, конкуренцията винаги води към подобрение и развитие."

Нейчо Тонев: "Като изисквания имат минимални изисквания спрямо нашите стандарти. Това което сме свикнали да очакваме от българските служители – все по-минимални изисквания като служители са, мога да кажа – мечтаните служители, защото отсъствията им са минимизирани."

Валентина Александрова: "Ами ние в допира с тея новите другите работници от другия свят виждаме колко ние, нашите работници са немотивирани и не искат да работят. Как могат да работят като отидат в чужбина, как могат да работят значи могат. Но тука не са толкова мотивирани да работят."

При всичките си плюсове и минуси, вносът на работници изглежда единствена перспектива за все повече работодатели. Така че пречките пред тях, затормозяват икономиката на страната и е немислимо вече толкова време да не могат да бъдат преодолени.

Слави Славов, фирма за подбор на кадри от чужбина: "Самото законодателство при нас е старо, тъй като неговата идея - през 2000 година е била да направи процеса по-труден. Но сега вече бизнесът няма кадри."

Валентина Александрова, фирма за подбор на кадри: "Почва цялата процедура трябва за се набере един голям набор от документи, които се внасят тука в дирекция "Миграция". Тя пък контактува служебно с Агенция по заетостта, с НАП, с ДАНС и то в законовите срокове за цялата процедура, докато дойде работникът тука е 2 месеца и половина. Това са законовите срокове, ако ги сметнем, но това никога не се случва. Това се случва в рамките на речем 5 6 месеца."

Слави Славов: "Самите институции не спазват сроковете. Предполагам, че те нямат и персонал, но в действителност държавата трябва да измисли и да направи нещо по въпроса, защото за да оцеляват компаниите те правят дългосрочни планирания. И когато си планират, те очакват работниците да дойдат навреме, за да могат да поемат натоварването."

Валентина Александрова: "Освен това по проблема с визите и с посолствата. В Румъния, тъй като там също има голямо търсене на работна ръка от Индия, тъй като там също се оказва, че има недостиг на консулския екип в тяхното посолство, веднага пращат 15 души, допълнителни в консулския отдел да работят и да обработват документите и да издават визи. Тук в България Февруари месец министерство на външните работи спомена нещо, че щели да усилват да засилват там екипа прати на нов консул, при който вървят още по бавно нещата."

д-р Васил Тодоров, зам.-председател на БТПП: "Ние даже и в настоящия момент изпращаме до министъра на външните работи и премиера такова писмо, в което описваме конкретен казус със забавени интервюта, канселирани интервюта за работа и очакваме от държавата, ако не може към настоящия момент да предприеме някаква сериозна законодателна промяна, поне в рамките на съществуващите процедури да предвиди определени облекчения."

Валентина Александрова: "Бяхме се събрали с имаше двама зам. Министри на икономиката и още не помня кой и се реши да се сформира една работна група, да почне да работи от всички нали институции, които са включени в тези процеси, да започне да работи, да намери решение, да съкрати процедурите, да ги облекчи. Така и нищо не стана. Ами смени се правителство или министър или няма правителство и избори и това е ситуацията в момента."

Слави Славов: "Може държавата да помисли да направи също така някакви споразумения между тези държави, така че да се признават техните свидетелства за съдимост, за да не се ходи всеки път до посолството в българското посолство в Индия да се легализират тези посолства, а тези свидетелства за съдимост да прави споразумения по които, всички документи, които са в тяхната държава да бъдат признати тук."

д-р Васил Тодоров: "Това, което предложихме, за да не бъде свързано с някакви тежки административни процедури, което вече съществува държавната администрация и което вече и ковид кризата наложи като като норма навсякъде в нашия обществен живот - възможността тези интервюта да се провеждат онлайн, тоест не е необходимо да бъдат физически. Това вече и с техника и със софтуер е изцяло постижимо. Ако в съответната консулска служба на място няма капацитет или голям интерес няма капацитет това нещо да се реализира, спокойно може да се използва капацитет тук, в България или в други консулски служби, където няма такава натовареност."

Валентина Александрова: "Всъщност администрацията пречи и не помага на работодателите. А работодателите имат нужда. Те искат от днес за утре да им се реагира. Те са тези, които движат икономиката и ни носят нас всичките на гърба си, нали?"

60% от бизнеса вече изпитват сериозни трудности, заради липса на работна ръка. За да посрещат спокойно и качествено гостите си, по Черноморието трябваше да се влеят близо 53 000 сезонни работници.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News