Зелените амбиции на Брюксел

Европейската комисия представи така наречения Законодателен акт за климата, който е юридическата формула за преход към зелена икономика и към нулеви емииси на парниковите газове до 2050 г. Според предложенията на Брюксел всички държави-членки ще трябва да предприемат мерки за постигане на целите.

Според Трансперанси интернешъл Зеленият пакт е темата, по която е имало най-много лобиране през първите сто дни на Комисията фон дер Лайен. Бизнесът в Европа е обезпокоен от зелените амбициите на Брюксел и мобилизира целия си лобистки ресурс.

С европейския законодателен акт за кримата Комисията цели правно да обвърже държавите членки да съкратят до 2030 година вредните емисии поне с 50, дори 55 процента спрямо нивата от 1990 и да станат климатично неутрални до 2050 година. Засега Брюксел поставя само насоките и времевата рамка, контретните промени в европейските директиви и националните закони тепърва ще се обсъждат.

Климатичният папа, както вече наричат еврокомисаря Франс Тимерманс, предпазливо поиска и повече правомощия, за да следи и евентуално вкарва в правия път държавите, които не изпълняват целите.

Франс Тимерманс, изпълнителен зам.-председател на Европейската комисия: Европейският законодателен акт за климата ще определи целите, но разбира се, се нуждаем и от инструменти, за да сме сигурни, че ще ги постигнем...Когато видим, че колективните действия или националните действия не съответстват на зададената от нас цел, ще предприемаме необходимите предложения, за да коригираме това.

Засега Тимерманс се въздържа от подробности дали ще има и какви ще бъдат наказателните процедури за държавите, които не изпълняват насоките на Брюксел. Полша категорично отказа да се подпише под целта за климатична неутралност но 2050 година. Другите държави от Източва Европа също имат своите притеснения. Българските евродепутати смятат, че зелените свръхамбиции ще се отразят негативно на икономиката ни.

Андрей Новаков - евродепутат от ГЕРБ/ЕНП: Едва ли има човек, който да не иска да сме екологични и да иска чиста вода, част въздух, чиста храна, но никой не иска това да е за сметка на това да бъде крайно беден. Моята позиция е, че зелената сделка трябва да се изпълнява в отделните държави спрямо потребностите на всяка една от тях и способностите, с които тя може да се справя, да ограничава производство, което отделя значителни обеми въглероден диоксид, но това да не става за сметка на хората, които да губят своите работни места. От друга страна ни трябва солидна финансова подкрепа, с която тези икономики да бъдат стимулирани да правят прехода, а не просто да бъдат санкционирани, ако не изпълняват поставените цели.

Иво Христов - евродепутат от БСП/Алианс на социалистите и демократите: Зелената сделка подхожда идеологически и зачертава най-голямото постижение на научния 20 век - овладяването на атомната енергия. Зелената сделка зачертава атомната енергетика, в средносрочен план и газа. Така в отсъствие на базови мощности ние трябва да разчитаме на далеч по-ненадеждните вятър, слънце и прочие. В този смисъл за мен зелената сделка не почива на достатъчни икономически разчети. Амбицията да намалим емисиите с 55 процента в толкова кратни срокове ми се струва трудна за постигане, особено за страна като България, каято разчита на въглищния сектор.

Евродепутатите ни смятат, че зелените закони имат смисъл, само ако и другите световни икономики решат да ги спазват.

Иво Христов - евродепутат от БСП/Алианс на социалистите и демократите: Не само за България, но и за Европа Зелената сделка е свръхамбиция. Най-напред тя не разрешава основен въпрос като този с енергията. Фиксира си свръхвисоки цели, които нашите глобални конкуренти не възприемат. Следователно зелената сделка рискува да постави нашата икономика в неконкурентноспособно положение спрямо Китай, САЩ и други глобални центрове.

Андрей Ковачев - евродепут от ГЕРБ/ЕНП: Зелената сделка би била смислено упражнение само, ако стане групово такова. Само тогава ще има ефект и то глобално. Защото, нека си кажем, Европа не е основният замърсител в света. Тя генерира едва десет процента от вредните емисии. Какво ще стане, когато наложим ограничения на нашите производители, а в същото време отвъд границите на ЕС можеш да произвеждаш каквото си искаш, колкото си искаш и да гориш каквото пожелаеш. Да ние можем да дадем пример. Но всички държави, които са близо до Европа, трябва да направят същото. В противен случай ние ще платим цената за това някой друг да произвежда евтино.

Ако за евродепутатите ни зелените закони са свръхамбиция, за едно момиче те са капитулация. Грета Тунберг присъства на представянето им не спести критиките си.

Грета Тунберг - активист в защита на климата: Вече година и половина ние жертваме нашето образование, за да протестираме срещу вашето бездействие. Този климатичен закон е капитулация, защото природата не може да преговаря и не можете да правите сделки със законите на физиката.