Историята на един "Герой на социалистическия труд"

В деня на труда ще ви срещнем с човек, който е пример за това, че с честен труд наистина може да се стигне далече. Преди повече от 60 години минният инженер Вангел Димитров успява да измисли метода, който да ускори с цели 30 пъти скоростта на прокопаването на галерии до рудните находища. Заради постижението той става един от 24-те носители на първите награди "Герой на социалистическия труд".

До 1950 година прокопаването на галерии до находищата с руда е било по едва 15 метра на месец, разказва вече 89-годишния Вангел Димитров. Така, за да се започне добив, е трябвало да минат години.

"Въпросът за ускоряване на прокарването на галериите стана номер 1. И аз се хванах. Ден и нощ правех опити, работя, творя, мисля и измислих седем рационализаторски предложения", разказва Димитров.

Така с повече контролирани взривове и нови машини Вангел постига проект за 100 метра на месец. "В рудника старите миньори ме помислиха за откачил. Обаче аз се бях подготвил - бригада, младежи, опити, трима бригадири - факири. И им викам
аз: С вас - старците, няма да правим скоростна бригада", спомня си новаторът.

През 1951 година пробивът стига до 400 метра на месец. За чудото дочува първият заместник на Вълко Червенков - Райко Дамянов. В същото време е учредена престижната награда "Герой на социалистическия труд" и Вангел Димитров става веднага неин носител. Името му излиза във вестник "Работническо дело".

"Сутринта се изринаха да чукат на вратата ми и да разнасят вестника - нашият комшия е герой, нашият комшия е герой", смее се той.

Дядо Вангел си спомня, че след командировка в "Горубсо" му предлагат да стане депутат. "Извикаха ме по спешност, даже 3 дни по-рано в окръжния комитет на БКП - издигната ти е кандидатурата за народен представител и къде - в Ботевградския избирателен район и до кого - до Тодор Живков в Етрополе", продължава разказа си Георят на социалистическия труд.

Самият Живков държи реч, в която призовава хората да гласуват за Вангел. След това става депутат за два мандата. "Бяха други времена, имаше и страх. Там не можеш да откраднеш", добавя той.

За откритията в минното дело Димитров пише няколко книги.

Дядо Вангел си спомня за странното откриване на първото ураново находище в България.

Беден селянин, на име Стоян Чорбаджийски, обикаля планината над софийското село Бухово за хума, която продава на жените от района. При поредното търсене за лечебната глина с магаре и каручка той намира нещо странно. "Изведнъж остава като гръмнат - пред него се открива, както той го нарича "някакво голямо зеленище", голямо рудно тело, което е богатство. Друго е рудници, галерии, а това е готово", допълва Димитров.

Без да знае какво е открил Чорбаджийски занася три килограма от странното "зеленище" за изследване в София, за да разбере дали случайно не става за боя, която да продава. След известно време странните гранити минават през лаборатория в бившата ГДР. "Реагираха германците мигновено - това е уран", спомня си минният инженер.

Като познавач, но без да има доказателства, Димитров разкрива, че първата съветска ядрена бомба е съдържала уран, който може би е добит в закритото преди повече от 20 години находище под град Бухово край Кремиковци. Според Вангел
това досега е най-ясното потвърждение, че урановата руда у нас, която вече не се добива и обработва, е сред най-добрите в света.

"Всички рудници се разрушиха. Такива "умни" политици нашите българските... аз не знам, ценно находище! Остана руда в недрата с тонове", казва си с тъга Вангел Димитров.