Анализ на Дойче веле за коалиционната политиката в Германия

Политическа Германия може да бъде наречена и „страната на коалициите". От 66 години насам бившата Западна Германия, а сега и Обединена Германия, се управлява от многопартийни кабинети.

Германия обича конструктивното сътрудничество и консенсуса. В историята на Федералната република са работили само три еднопартийни правителства, при това за общо няма и две години. За разлика от други големи западни демокрации като САЩ, Великобритания или Франция, следвоенна Германия (без да броим ГДР) се управлява главно от коалииции. Причините са две. Първата можем да открием в избирателната система, която е смесена, но със силен пропорционален елемент. Тоест, германците не залагат на англоамериканския принцип the winner takes it all - или „победителят взима всичко", а дават шанс и на втората и на третата партия в парламента. Другата причина: и в политиката, и в бизнеса, и в обществото
германците обикновено първо търсят споразумение и сътрудничество. Острата конфронтация, каквато я знаем примерно от британския парламент, в Германия предизвиква неспокойствие. Това очевидно се дължи и на спомените от бурните години на Ваймарската република, когато именно непримиримите позиции на левите и десните в крайна сметка довеждат Хитлер на власт. А всеки наръчник за междукултурните различия и капаните в света на бизнеса още на първа страница ще ви каже, че североамериканците обичат сблъсъка и острата конкуренция, докато германците най-напред търсят точките на сближаване. Накратко: в Германия „коалиция" не е мръсна дума, а политическо всекидневие. Обикновено в коалицията влиза една от двете големи партии - християндемократите и социалдемократите - а мнозинството се осигурява от партия-балансьор. „Езичето на кантара" дълго време беше либералната СвДП, но през 90-те години същата роля поеха и Зелените в два коалиционни кабинета със социалдемократите. Традиционната коалиция в
Германия е или дясноцентристка, или ляво-центристка, но страната на два
пъти се управлява от така наречените „големи" или широки коалиции, в които участват десните християндемократи и левите социалдемократи. Тези „черно-червени" кабинети са влезли в историята като успешни. Неслучайно
сега, в навечерието на парламентарните избори тази есен, мнозина наблюдатели обговарят варианта канцлер Меркел, която е от ХДС, и финансов министър Щайнбрюк, който е социалдемократ. Разбира се, нека не забравяме двете главни предпоставки. Първо - и двете партии от години вече търсят успех главно в центъра. И второ - културата на диалога и коалиционната култура в Германия са изключително високо развити.