На днешната дата отбелязваме сто и десет години от Илинденско-Преображенското въстание. Стотици български и македонски граждани почетоха подвига на въстаниците и четниците, дали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия.
На днешната дата отбелязваме сто и десет години от Илинденско-Преображенското въстание. Стотици български и македонски граждани почетоха подвига на въстаниците и четниците, дали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия.
Признателни хора от двете страни на границата се събраха в битолското село Смилево, където поднесоха венци пред паметника на Даме Груев.
След Берлинския конгрес извън пределите на Княжество България остават около 150 хиляди квадратни км и 2 милиона и половина българи. Идеята за национално обединение води до създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с пръв ръководител Даме Груев.
В родното му Смилево конгресът на Битолски окръг решава въстанието да избухне навръх Илинден. Под ръководството на Груев селото се вдига срещу вековния поробител на 20 юли 1903 г.
След повече от век потушеният бунт събира в Смилево хора с различни паспорти, но идеите им си приличат точно както и думите.
Общото честване премина без провокации - в памет на загиналите над хиляда въстаници и повече от 4 хиляди и 600 мъже, жени и деца мирно население. И почитта е обща така, както и историята ни.