Националният план за действие по заетостта за догодина

НСТС одобри плана за заетостта

Тристранният съвет прие Националният план за действие по заетостта за догодина. Предложените мерки не бяха приети от Конфедерацията на работодателите и индустриалците. Останалите работодатели и синдикатите обаче също имаха имаха забележки по плана. 73 милиона лева от бюджета, за да се намери работа на близо 22 хиляди души - така се договориха правителството, синдикатите и работодателите. Но не единодушно. Работодателите определиха плана за заетост за догодина като "добър", при съществуващите ограничения - т.е. малкото пари, предвидени в държавните разчети. Според синдикатите заложените средства са половината от неoбходимите, за да усетим повече спокойствие на трудовия пазар. Вицепремиерът Зинаида Златанова прекрати дебатите за парите с извода, че "финансирането за заетост е толкова, колкото може". Успокоението на социалния министър Хасан Адемов, че с плана за заетост безработицата догодина няма да надвиши 13%. Това е възможно, показват и предварителните прогнози на финансовото министерство. Според тях през 2014-та очакванията за 12,6 на сто безработни са реалистични. А в следващите две години дори се очаква спад на хората без работа до 10,9 на сто.

Какво предвижда планът за догодина, за да постигнем по-бързо по-ниска безработица?

Обучение за хората, които полагат обществено полезен труд и заетост за бежанците, заложени в плана за догодина, ще помогнат на хората да си намерят мястото на пазара на труда. Според синдикатите, ако искаме да постигнем поставената цел за 76 процента заети до 2020-та година, трябва да отделяме от националния бюджет поне 150 милиона лева годишно, а не 73: - Има време, да, още 6 години, но още първата година е с наполовина по-малки финансови ресурси, - посочи Пламен Димитров, президент на КНСБ. Притесненията на работодателите в плана за заетост: че по-високата минимална заплата от догодина ще принуди на бизнеса да наема по-малко работници. И че от години няма реална оценка колко работни места ще създадем с парите, които имаме: - 'Това, за което пледираме, не е нищо повече от фокусиране върху регионите, където този проблем е особено тежък, той е тежък за цялата страна и, разбира се, по-голяма ефективност при проектиране на мерките и отделните проекти. Имаме проекти за по 3 милиона лева, няколко такива, в които се генерира заетост от не повече от 100-150 работни места, - заяви Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара. Социалният министър пожела предколедно на партньорите в Тристранния съвет по-добър диалог догодина, за да разбере обществото, че нещата могат да се случват качествено. - Ние знаем, че е много трудно всички политики и механизми при този финансов ресурс и при минимална работна заплата от 340 лева от следващата година да намерят място в Националния план за действие по заетостта. Опитали сме се да предложим механизмите, по които ще се реализират отделните политики и мерки, - Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика. Единствено КРИБ категорично отхвърли плана за заетост. С аргумента, че не са отчетени потребностите на регионите и че трябва сериозна оценка кои програми да отпаднат. По данни на Българската стопанска камара, страната ни е на последно място в Европейския съюз по популярност на "ученето през целия живот" и на второ място по дял на младежи, които нито учат, нито работят. 110 милиона евро от Евросъюза ще получим, за да е по-ефективна борбата ни с младежката безработица догодина. А в националния план е предвидено и обучение на около 12 800 души.

Отложиха промените в Кодекса на труда за догодина

И още от заседанието на Тристранния съвет. След 8 месеца и 10 заседания работодателите не се оказаха готови да обсъждат промени в Кодекса на труда, които са свързани с отговорността им към служителите. В момента, ако една фирма е в затруднено финансово състояние, тя е длъжна да плаща 60 процента от заплатата на работниците си. Синдикатите предложиха за положения труд да се плаща цялото възнаграждение. Според тях трябва със закон да се избегне възможността бизнесът да има пари, но да не плаща заплати. Пример президентът на КНСБ Пламен Димитров даде с радневското предприятие "Ремотекс", което получи пари по стари задължения, но работниците не видяха по сметките си дължимото. - Незнайно защо. И всички питат "защо"? И депутатите питат "Защо?" и министърът пита "Защо?", и няма отговор защо. Затова ние искаме законова гаранция, която да каже простичко: когато съм работил и съм дал добросъвестно труда си, без забележки от мениджмънта към мене и съм си изпълнил всички ангажименти към него - да бъде така добър да ми плати заплатата, - посочи  Пламен Димитров, президент на КНСБ. - Над 6500 предприятия - малки, средни и големи - ние представляваме техните интереси и категорично ще се противопоставим на това някой друг да ни определи какви двустранни преговори и по какъв ред ние ще водим, - заяви  Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал в България. Заради отказа от обсъждане днес се създава нова работна група към Тристранния съвет, която да реши колко ще плащат фирмите на работниците, ако имат затруднения. Очаква се социалните партньори да обсъдят новия проект в началото на следващата година, въпреки че срок не им беше даден. Автор: Велина Сашева