Села без телевизия

Има райони в България, където не достига ефирният сигнал на телевизията. Не се чува радио, а GSM-ите нямат покритие. Села, където карат хляба 2 пъти седмично, а хората наред с борбата за оцеляване, не пестят усилия, за да могат да гледат и телевизия. В няколко отдалечени планински села близо до Трявна никога не са вярвали, че ще видят екип на БНТ. БНТ обаче ги направи част от празничната ни новинарска емисия.

Километри навътре в нищото. Всеки завой в гората накланя към мисълта, че сме объркали пътя. Че е невъзможно тук да има хора. Станчов хан навремето било от по-големите села. Част от жителите му обаче са заминали завинаги. Едни по градовете, други Бог е прибрал при себе си. Мяркат се малцина.

Денят на дядо Христо минава в грижи за къщата, животните и в чакане на близките – да дойдат на гости. В дома му не гледат, а слушат телевизора. Екранът е черен.
Дядо Христо: "Включвам го един път, само ей тъй."

Няколко тревненски села са потънали в ниското сред баирите. И са правили какво ли не, за да имат телевизия. В Брежници преди време поставили специално приспособление, за да хващат БНТ. И то не помогнало.

Жител на Брежници: "Директен сигнал не хващаме, само отражение от някъде."

Не са си и помисляли да изоставят домовете си. Бай Иван работил в чужбина, но пак се върнал. Единствената възможност светът да достига до Брежници обаче се оказали сателитните чинии. Казват, че не се интересуват от политиката. Вълнуват се как са животните. Чудят се дали и тази зима снегът ще достигне над метър. Разказват за похождения на диви прасета и следи на мечки.

Бай Иван: "Като гледам какви стъпки ей тъй минала и викам къдеще вървиш сега нагоре, ама назад нема."

По-нататък, макар и неочаквал срещата с телевизията, дядо Минчо от Минкино изважда тежката словесна артилерия и заговаря в рими за парламента.

Дядо Минчо: "Ще коват закони нови, за хайдуците като окови, ще си пращат ес ем еси, ще се возят с мерцедеси."

Мерцедеси по тези завои не са виждали. С джиесемите е трудно – на много места връзка няма. Днес няма и автобус за града. Затова Иван е тръгнал пеша 8 километра по най-прекия път.

Иван: "Аз съм свикнал и се чувствам по-здрав като вървя."

Упътва ни към Белица. Там освен че кметува, Денчо Манев кара хляба на 8 села със старата общинска уаз-ка. Фелдшер е на 11 села. Има и подвижна аптека.

Денчо Манев – кмет на с.Белица: "С тази кола карате и хляба, и лекарствата? – Всичко, спешната помощ на Трявна много често отказва да ходи по селата, защото е една кола и аз я върша."

Надява се един ден да му отпуснат по-нова кола, за да не рискува по тежките пътища в района и хората да останат без хляб и лекарства. Зимата опесъчава и пътя.
Село Глутници е чак на баира. Няма го на картата. Някога тук имало и училище. Сега са останали трима души. Денчо тъкмо е докарал хляба.

Баба: "Да се разболеем, за лошо, за хубаво, той е тук с нас."

Бабите питат за София, за грипа. Питат за политиците. Баба Иванка ни повежда към къщата си. Пази я кучето Боби. Чака сериала "Дързост и красота". Чака и внуците. Места, където новините идват и с хляба 2 пъти седмично. Места, където някои от героите на този разказ няма да могат да се видят по телевизията. Но знаят – чрез нас светът е разбрал, че съществуват. Иначе кой ли би повярвал.

БНТ на 50 години