Заради санкциите Русия се обръща към Турция

Руски компании са увеличили поръчките си към турски фирми, след като Москва спря вноса на повечето хранителни продукти от Запада. Как Германия ще "устои" на контрамерките на Русия коментира Александър Андреев от българската редакция на Дойче веле. Кой печели от санкциите между Русия и Запада Независимо от подробностите, от глупавите ходове както на Киев, така и на Москва, а и на така наречения Запад, засега видимо печели Путин. И то е обяснимо: глобализацията, ускореният живот, икономическата несигурност просто тласкат десетки милиони подплашени избиратели в обятията на такива лидери - друг пример за това е Турция. За всеобща изненада турците в Германия не гласуваха масово за президент, макар че гласувалите подкрепиха в мнозинството си Ердоган. Тукашните турци са по принцип с консервативна ориентация - те или техните предци идват главно от Анадола, а знаем, че там Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието е най-силна. Освен това голяма част от тукашните турци се самозатварят в своята общност, където възпроизвеждат религиозните си битови ритуали, за тях идеализираната им родина се отъждествява именно с тези консервативни ценности, които проповядва Ердоган. В същото време тук има много изключително напредничави и либерално настроени светски турци - в политиката, в бизнеса, в медиите, в литературата, в киното и т.н. Така че очакванията на турската общност към новия президент са различни. Напредничавите, светски турци, остро критикуват Ердоган заради деспотизма, заради репресиите срещу протестиращите, заради цензурата и корупцията, в същото време неговите фенове в Германия и занапред ща пълнят стадиони, когато Ердоган им държи някоя от своите патриаршески речи. Да, предстои промяна в двустранните отношения, но не само на Германия, а на целия ЕС с Турция, мисля си. Тук настроенията вече накланят везната, а Германия има и важна дума в ЕС, така че очаквам преговорите с Турция за еврочленството да бъда формално или неформално замразени. В момента европейците не искат и не могат да приемат нови членове, камо ли пък страна, която се управлява по подобен начин. А и Турция на Ердоган сякаш не държи особено на еврочленството. Така че това е голямата промяна, която очаквам. Германия и феноменът "Ердоган" Все по-критично се отнася германската политика. Президентът Йоахим Гаук си навлече гнева на Ердоган, след като официално разкритикува насилията срещу демонстрантите и цензурата в Турция. Подобни критики преди това отправи и канцлерката Меркел, а за много честолюбивия и раздразнителен Ердоган те са като червен плащ за бик. В няколко от речите, които държа напоследък в Германия, и той самият не пропусна да дава указания на германската политика, специално за отношението ѝ към турските емигранти. Дали Турция става втора Русия? Така можем да затворим кръга на нашия разговор. Да, Ердоган и Путин доста си приличат, включително по своето предмодерно, патриархално отношение към поданиците, по архаичните си представи за чест и достойнство и за външна намеса във вътрешната им политика. Но и в двете страни тези много остарели политически инструменти работят, защото хората там не са преминали през онова политическо и манталитетно развитие, което има зад гърба си Западният свят. Разликата е обаче, че Ердоган ръководи една икономически много успешна страна, докато стопанската политика на Путин е трагична, там всичко зависи от петрола и газа.