Разрушените училища на България - с. Горни Домлян

Продължаваме да ви показваме разрушените училища на България. Сигналите - придружени винаги със спомени и много болка - ни давате, вие, зрителите на "По света и у нас". В училището в карловското село Горни Домлян от години не са влизали деца. Кметът отключва сградата само по избори. Част от стаите са все още здрави, но в другия си край училището няма дори покрив.

Коста Костов - жител на село Горни Домлян: "Сещат се само за изборите, дойдат само с големите обещания и се връщат и това е..."

В думите на Коста има нещо недоизказано. Няма нужда да обяснява защо се възмущава от вида на училището. Една сграда, в която на едно място живеят минало и настояще. Настоящето се е свило в западното крило, където прозорците са здрави, има бели пердета и избирателни списъци. В източното покривът го няма. Докато вървиш по коридора минаваш набързо през времето.

Коста Костов - жител на село Горни Домлян: "Ето тука тази пътека зад нас сме я правили ние с учителите като деца сме носели камъни и в продължение на 10-тина дена я направихме."

Днес между плочките е израснала трева. А катерушките са празни. Коста Костов си спомня за онова време с тъжна усмивка. Във всеки клас имало по 30 деца, а сега в цялото село няма толкова. През годините хората напуснали Горни Домлян, напускат и държавата.

Коста Костов - жител на село Горни Домлян: "Като имате предвид, че безработицата е голяма - има хора - нямат средства дори и за прехраната си."

Коста си изкарвал прехраната първо като тракторист, после бил монтьор и мотокарист. И така - 37 години. Заради Карловския тракторен завод животът в селото кипял. Докато не го затворили. Училището пък било закривано и пак отваряно.

Тошо Томанов - кмет на с. Горни Домлян: "Нямаше възможност да се съберат групи и правеха смесени паралелки, което е отразяваше зле на обучението."

За кратко в сградата настанили и част от съставите на читалището, но пари за ремонт все не се отпускали.

Тошо Томанов - кмет на с. Горни Домлян: "Местната власт по принцип не разполага с такъв финансов ресурс, че да поддържа необитаеми сгради."

А Коста все пак е оптимист за бъдещето.

Коста Костов - жител на село Горни Домлян: "Ами все пак човек трябва да вярва в нещо. Без вяра... къде казват вяра, вяра... и пак вяра..."

И докато чакат с вяра нещо да се промени хората в село Горни Домлян пазят заключено поне това, което е останало от училището.