300-годишна воденица в "Етъра" показва как се мели царевично брашно

Технологията за получаване на брашно, при която се използва силата на водата е позната в Габровския балкан още от 1780 година. Воденицата, наречена "караджейка" задължително се изграждала в близост до реки или извори. А за да се получи брашно, първо трябва да се сложат зърната царевица в този дървен сандък.

Ангел Николов, мелничар - ЕМО „Етър"-Габрово: Има едно голямо колело, което върти водата, т. нар. „перей" отдолу, има една ос, която придава движенията на горния камък, за да може да мели брашното.

Горният воденичен камък се задвижва от струята на течащата вода, а долният е неподвижен. В тях е изграден и отвор, в който падат зърната царевица.

Ангел Николов, мелничар - ЕМО „Етър"-Габрово: Има едно т. нар. кречетало, което помага на зрънцата да падат равномерно. Въпрос: И като падат зрънцата, камъкът ги смила така ли? - Да! Получава се в зависимост от центровката на камъните, някой път по-едричко, може и по-ситно да бъде.

За да се получи по-едро или по-ситно брашно, силата на течащата вода от реката също трябва равномерно да задвижва воденичните колела. Регулира се от т. нар. „савак".

Ангел Николов, мелничар - ЕМО „Етър"-Габрово: Савакът представлява, ей там горе регулира колко вода да влиза тук по тръбата. Представлява една голямо тръба, която е затворена почти отпред има така наречения цифун, който е някъде с отвор 80 мм и хвърля струя и задвижва перя отдолу.

Марин - турист: По принцип е интересно, да. Навремето така са се случвали нещата. - Хубаво ли е, че това се съхранява? - За мен като българин, да!

В миналото използването на водната енергия било изключително полезно за хората, тъй като за един час воденичните колела смилали до 150 кг брашно. Заедно с вятърните мелници, водениците били изместени през XIX век с появата на парната машина и електрическия двигател.