Как е решен проблемът с денонощните аптеки по света

За да може да си позволи нощно дежурство, собственикът на аптека трябва да прави мощен оборот през деня. Или трябва да има печалба от друга търговия. Затова при американския модел лекарствата се продават в дрогерии. Там собствениците могат да продават и други стоки. Така с допълнителната си търговия те реално издържат нощният си бизнес с лекарства.

Антон Вълев - председател на Националната аптечна камара:
"Има друг вариант в Германия всички аптеки не са задължени да бъдат
денонощни, но са задължени да правят групи от по 6 аптеки, които
ротационно да дават нощно дежурство - това е също вариант."

При старите членки на Европейския съюз държавата е тази, която прави
нощният бизнес с лекарства по-рентабилен. Тя регламентира квота за
аптеките. Например - за двумилионен град - не повече от 200. Така реално
регулира конкуренцията. В резултат за всяка аптека се падат повече
клиенти. В замяна държавата иска от аптеките да работят и през нощта.
По-рядка е практиката за дотиране от общините.

Антон Вълев - председател на Националната аптечна камара:
"В България като цяло няма регулация на това колко аптеки да има на едно
населено място, която доведе до разкриване на изключително много аптеки, а при тях няма достатъчно персонал особено пък за нощно дежурство."

Оказва се, че у нас при свободният режим аптеките логично никнат като
гъби. Причината е, че бизнесът все пак е печеливш. По този показател
България се доближава до свободния американски пазар. С другия крак обаче страната ни е в европейския модел. Аптеките у нас не са дрогерии, а
медицински обекти. Те са много и си изяждат бизнеса. Именно това
разкрачено положение е и една от причините българските нощни аптеки
постепенно да изчезват. Другата са скандалите в съсловието.