Татуировките на мода

Поне половината от хората в Пловдив са татуирани. Това е дълбокото убеждение на специалистите, които рисуват професионално по човешките тела.

Половин дузина са легалните студия, в които населението може да си гравира дракони, орхидеи, приказни герои и световно известни личности.

Причините, които карат един човек да се изрисува, са невероятно разнообразни. Едни просто плагиатстват. Други искат да ги приемат в съответната общност с някакъв щемпел, трети влагат символика и са дълбоко убедени, че организмът им го изисква.

Неподозирани личности се пристрастяват към татуирането и осейват телата си до последния сантиметър кожа.

Божо - „Имам един отец, в смисъл - поп. Целият е в татуировки. - Той какво си татуира? - Нека да остане тайна. - Не са библии, предполагам? - Абсолютно, коренно различно от всичко, което човек може да си представи, че ще има един поп по себе си."

Хората, които не са толкова близо до Бога, си правят по-обикновени неща. Габриела, например, приема гърба си като цветна леха.

Габриела Динева - „Гърбът ми първи е направен. Сега правим корекции, понеже вече е от много години и цветовете трябва да се оправят."

Професионалните татуировчици твърдят, че възрастовият под стремително е паднал и 12-13-годишните масово се молят да ги гравират.

Божо - „Нагоре няма граница. Имам изключително възрастни пациенти. Те си правят по 2-3 татуировки. Идват след време пак."

Хронологичен пробег по историята на татуирането в България подсказва, че бумът настъпва след зазоряването на демокрацията. Дотогава основните студия са по затворите.

Божо - „Те и сега основно се татуират там. Много мощно се работи по затворите. Има много колеги там. Но времето, когато като видиш някой с татуировка си казваш, че е затворник, отдавна отмина."

Майсторите на татуировки са категорични, че няма място, на което да не са рисували. Като леко странни те приемат желанията на някои мъже да си слагат пиърсинги по пъповете и да разцъфтят орхидеи по тези части на телата им, където обикновено си ги поставят жените.