Среща с приемни семейства в Американското посолство

В дните, когато вниманието на обществото отново е насочено върху условията в домовете за деца, в Американското посолство в София български приемни семейства получиха специални сертификати с признание за грижите, които полагат. В следващите 15 години се предвижда да бъдат затворени всички специализирани институции за деца, а като най-добър вариант за отглеждането им се смята приемната грижа.

Вижте една положителна история за дете, намерило свое приемно семейство.
Усмивката му е най-силното доказателство, че се чувства щастлив и обичан.
Животът му се завърта неочаквано преди няколко месеца, когато среща новото си семейство.

Евгени Димитров:
- Отначало му беше трудно, защото ако вземем да го прегърнем, да го целунем, то не знаеше защо го прегръщаме и целуваме. Сега вече преди да си легне, сам идва да ни целува и така си ляга.
БНТ:
- Какво почувствахте, когато го видяхте?
Ана Ганева:
- Аз някакси бях в очакване, че това дете, което ще видя е моето дете, една привързаност се получава.

Хиляди деца живеят в социални домове, където се грижат добре за тях, но това не са семейства, отбеляза американският посланик у нас. За да могат да растат в нормална среда, те трябва да бъдат обградени с любов.

Джеймс Уорлик - посланик на САЩ в България:
- Истинското послание, което искаме да отправим днес е посланието за приемните семейства и много се радваме, че България все повече напредва в тази посока и има все повече хора, които желаят да станат приемни родители.

Майкъл Кърби - първи зам.-помощник държавен секретар по консулските въпроси на САЩ:
- Ние по света научаваме все повече и повече колко важно е за детето не само да е добре нахранено, добре облечено и да е здраво физически, но колко е важно и емоционално то да се чувства добре.
Не знам за вас, но аз много обичам да ме гушкат и смятам, че от това се нуждаят и тези деца - да могат да усетят една родителска топлина и да имат родители, с които да прекарват поне по няколко часа на ден.
Дните на това 3-годишно момченце минават в игри с новите му брат и сестра.
Мариета Тодорова:
- Аз по принцип съм настроена така - като майчински инстинкт имам, и хем като мое детенце, хем като собствен брат си го чувствам и няма разлика дали е чуждо дете или си е наше.

В домовете обаче има хиляди като него. Деца, които още са ничии.