ЕС е на прага на най-голямата реформа на собствения му капацитет за реакция при кризи и предоставяне на хуманитарна помощ. Комисар Кристалина Георгиева предложи днес създаването на обща система за държавите в ЕС, чрез която предварително да е известно коя страна каква техника, самолети и екипи може да предостави в зависимост от вида бедствие.
ЕС е на прага на най-голямата реформа на собствения му капацитет за реакция при кризи и предоставяне на хуманитарна помощ. Комисар Кристалина Георгиева предложи днес създаването на обща система за държавите в ЕС, чрез която предварително да е известно коя страна каква техника, самолети и екипи може да предостави в зависимост от вида бедствие. Сега процедурата предвижда запитване от ЕК към всички държави, без да се знае кой какво ще предостави. Такава е била реакцията на бедствията в Хаити, Чили и Пакистан.
Разрушения, глад и зарази! За последните 35 години природните бедствия по света са нараснали 5 пъти, всяка година пострадалите са около 250 милиона души, около 85 хиляди загиват. И въпреки че годишно ЕС отделя за реакция при кризи и хуманитарна помощ по 1 милиард евро, ЕК смята, че тази реакция не е ниво. Когато се случи бедствието, комисар Георгиева отправя молби за помощ до всички държави от ЕС и не знае коя, какво и за колко време ще предостави. Затова тя предлага създаването на т.нар. „Европейски капацитет за реакция при бедствия”.
Кристалина Георгиева – комисар за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи: „Първо, страните-членки ще определят какво са готови да предоставят за ползване в други страни в случай на нужда. Ние ще имаме готови планове за реакция при различни видове бедствия, които включват от мобилизиране до транспорт и логистика на място!”
И за да са действията на Евросъюза по-ефективни, държавите ще се ангажират със срокове и с точна информация откъде и за къде ще бъде пращана помощта.
Кристалина Георгиева – комисар за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи: „Ние не само трябва да имаме готовност от страните-членки и те да ни кажат: „Да определим къде имаме позиционирани, да кажем, храна, вода и някои от съоръженията и как от там ще ги пратим по местата по света или в Европа, където имаме нужда.”
И ако ЕС може да се похвали с най-голямата финансова и материална помощ в бедствени райони като Пакистан и Хаити, видимостта на тази помощ не винаги е на ниво. Затова ЕК ще предложи до флага на съответната европейска държава задължително да стои знамето на ЕС, както и служителите от отделните страни-членки да носят съответните отличителни дрехи.
Очакванията са промените да бъдат гласувани до края на 2011 година и възможно най-скоро след това да влезнат в сила.