ЕС трябва да реши какви санкции и по какъв начин ще бъдат налагани на държавите, които в бъдеще нарушават позволения таван на бюджетния дефицит. Темата е в центъра на дискусиите на започващата Среща на върха в Брюксел.
ЕС трябва да реши какви санкции и по какъв начин ще бъдат налагани на държавите, които в бъдеще нарушават позволения таван на бюджетния дефицит. Темата е в центъра на дискусиите на започващата Среща на върха в Брюксел. Държавните и правителствени ръководители са далеч от съгласие за механизма на санкциите, където предложенията варираха от автоматизъм, веднага след нарушаване на прага на дефицита, до шестмесечен период на изчакване и гласуване на санкциите от държавите-членки.
Само преди десет дни за темата санкции се говореше като за френски и за германски вариант. Германия, която даде най-много пари за спасяването на Гърция, искаше автоматични санкции - веднага щом статистиката покаже голям дефицит, да бъде налагана глоба. Франция водеше другия лагер - да има 6-месечен период на изчакване, държавата да обясни как ще се справи и да последва гласуване, където само с мнозинство от две трети да бъде налагана глоба. За държавите, вън от еврозоната, наказанието е спиране на европейските фондове. Наскоро обаче германският канцлер и френският президент сближиха позиции и автоматизмът отпадна като германска позиция. България също смята, че е необходим по-гъвкав механизъм:
Бойко Борисов - Министър-председател:
- Да могат страните, които малко са надвишили, да дадат обяснения. Аз винаги съм давал пример с газопровода НАБУКО - ако не ни се позволи на нас да направим това, което искаме - да не ни се признава за дефицит, ако тръгнем да го строим, когато изтеглим кредита, това ще означава тежък дефицит към момента. Само че след 10-15 години, България ще е в изключително благоприятно положение и тогава ще има нисък дефицит, защото ще получава много пари.
Другата голяма тема в Брюксел е ще има ли нужда да бъде променян Лисабонският договор, по-малко от година след като влезе в сила. Германия настоява за това, за да бъде създаден фонд, от който да се помага на държави, изпаднали във финансови затруднения.
Ангела Меркел - канцлер на Германия: „Промяна на Лисабонския договор е нужна. Трябва добре да се подготвим, преди да започнем истинската дискусия."
Промяна на Договора обаче изглежда малко вероятна, защото това ще означава ратификации от всички страни-членки, а в някои от тях, например Ирландия, това задължително ще означава референдум.