Правителствата от ЕС постигнаха съгласие за създаването на постоянен фонд, който ще помага на страни, използващи еврото и изпаднали във финансова криза. На среща на върха в Брюксел европейските лидери изявиха и готовност за изработването на ново законодателство, което окончателно ще даде право на ЕК да проверява състоянието на националните бюджети на всички страни-членки.
Правителствата от ЕС постигнаха съгласие за създаването на постоянен фонд, който ще помага на страни, използващи еврото и изпаднали във финансова криза. На среща на върха в Брюксел европейските лидери изявиха и готовност за изработването на ново законодателство, което окончателно ще даде право на ЕК да проверява състоянието на националните бюджети на всички страни-членки. На страните, нарушили изискването публичните им дългове да не надхвърлят 60% от БВП, ще бъдат налагани прогресивно нарастващи санкции.
Създаването на постоянен механизъм за финансова помощ се наложи по искане на Германия, която през пролетта даде най-много пари във временен фонд за спасяването на Гърция и еврото от колапс. Според германския канцлер Ангела Меркел фондът трябва да действа постоянно, да е плод на споразумение между всички държави, а не да се създава хаотично, когато една страна изпадне в криза.
Точно това записаха късно снощи европейските лидери в проекторешение, което БНТ прочете. В него се казва, че окончателно решение за механизма, ще бъде взето през декември.
Също тогава ще се реши как точно да бъде променен Лисабонския договор, за да влезнат промените в сила до средата на 2013 година. Влизането в сила на Лисабонския договор има 8-годишна история – първо, се провали опитът за Европейска конституция, после нейният наследник, именно Договорът от Лисабон, също за малко не завърши съществуването си безславно, след като Ирландия го отхвърли с референдум и се наложи повторно гласуване.
Сред договорените късно снощи правила е и правото на ЕС да предупреждава страни-членки, например, за евентуално нереално състояние на пазара на недвижими имоти или за сключването на прекалено големи заеми, чрез които една държава натрупва огромни дългове.
Дневният ред на срещата беше объркан от настояването на британския премиер Дейвид Камерън, че е неприемливо ЕС да иска 6 % увеличение на бюджетните си разходи за следващата година. След много спорове Великобритания получи подкрепата на общо 10 държави, т.е. по-малко от половината членове на ЕС, но според наблюдатели това е достатъчно, защото сред тези страни са Франция и Германия. Те са съгласни с британската идея разходите на ЕС за следващата година да бъдат увеличени с 2.9 %, вместо с предлаганите от Парламента и Комисията 6 %.