Правителствата от ЕС договориха създаването на постоянен кризисен фонд, който ще бъде използван за помощ на държави, използващи еврото, които подобно на Гърция неотдавна, изпаднаха в сериозни финансови затруднения.
Правителствата от ЕС договориха създаването на постоянен кризисен фонд, който ще бъде използван за помощ на държави, използващи еврото, които подобно на Гърция неотдавна, изпаднаха в сериозни финансови затруднения.
Споразумението сложи край на Срещата на върха в Брюксел, на която стана ясно, че създаването на фонда изисква и промяна на Договора от Лисабон и то едва 11 месеца след влизането му в сила.
Държавите дадоха мандат на Председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой да предложи такива промени в договора, които да не предполагат провеждането на референдуми. България, в лицето на премиера Бойко Борисов, подкрепи създаването на фонда и въвеждането в бъдеще на санкции за финансово недисциплинираните държави.
Постоянният фонд ще бъде въведен на мястото на временния механизъм, договорен през пролетта след дошлата от Гърция заплаха за стабилността на еврото. Тогава Германия задели най-много пари в помощ на Атина и затова предложи създаването на постоянен фонд и въвеждането на санкции за страните, които не спазват бюджетна дисциплина. Подробностите ще станат ясни след 2 месеца на нова среща в Брюксел и ще бъдат окончателни, т.е. няма да споделят пътя към кошчето на днешните общи предложения.
Жозе Мануел Барозу - Председател на ЕК: „Идеята е да осигурим по-голяма стабилност на еврозоната в случай на криза, предизвикана от раздути държавни дългове. Как ще го направим? Именно това ще бъде нашата работа до месец декември!"
Въпреки че фондът и обсъжданите санкции засега не засягат България, която е вън от еврозоната, премиерът Борисов подкрепи германо-френските идеи за по-строга дисциплина, разговаряйки лично с френския президент Никола Саркози.
Бойко Борисов - министър-председател на Р България: „В изказването си подкрепих канцлера Меркел и президента Саркози в тази му част, че тези, които подписваха чековете и даваха гаранциите, ние пък сега сме длъжни да ги подкрепим пред техните парламенти. За това геройство, бих казал, да спасят еврозоната през тези трудни месеци!"
Борисов изрази задоволство, че решенията в Брюксел на практика оправдават неговите усилия за по-строг контрол върху обществените разходи в България.
Бойко Борисов - министър-председател: „Така че мен ме радва, когато има правила и се знае какви са санкциите. Тогава популистите не могат да излизат и да казват: „Абе, дайте повече пари за наука, дайте повече за здравеопазване, дайте повече за отбрана, ама и за БАН дайте повече и за селското стопанство, дайте и за сигурността, ама дайта и за аптекарите повече, нали... На тях вие просто ще може да им зададете въпроса: „А, какво ще кажете като ви викнат в Брюксел и ви наложат санкция? И откъде ще ги вземете тези пари?"
Промяна в Договора от Лисабон изглежда неизбежна. До декември обаче ще трябва да бъде намерена такава формула, която да не предполага референдуми, а само гласуване в националните парламенти. Лисабонският договор предполага такава възможност в случаите, в които не се прехвърлят правомощия от държавите към институциите на Евросъюза.
Според мнозина в Брюксел постоянният кризисен фонд не предполага подобно прехвърляне на права и може да бъде създаден чрез опростена процедура за промяна на Договора. Иначе отново ще изплува кошмарът от референдумите във Франция и Холандия, които на практика погребаха инициативата за създаване на Конституция на ЕС.