Изложба на Станислав Памукчиев и Емил Попов в галерия "Ракурси"

Когато гледаш тази изложба, имаш усещането, че самият живот се излъчва от нея, че фигурите са спрели само за миг и ако се вслушаш добре, ще чуеш дишането на животните от лят метал на Емил Попов и ще усетиш трептене около рисунките от пепел и въглен на Станислав Памукчиев.

Проф. Емил Попов:
- Ние сме стари кучета, които не кандисваме общо взето да ни се показват пръсти, верни посоки в изкуството. Мисля, че правим каквото ни се прави, продължаваме да имаме тази дързост. Това е живото според мен и дишащото.

А това сякаш е люпилня, матрица за живот, казва Станислав.

Проф. Станислав Памукчиев:
- Свързана със земята, свързана с корените, нарочно материалите са съвсем естествени... Те са като акустични гърнета има така в старите църкви зад олтара измъкна звук от тая работа, добре...

А това е любим образ за Емил - вълчицата.

- Вълчицата за всички ни, дето седи така над нас и се надяваме да ни подаде вимето, спасителното вимце. Тя е съдбата, както знаеш, нали... и така. Затова ми е любима тема.

Езикът, на който двамата говорят - език на митове и реалност. Като тази рисунка - тя може би е сърце, което пулсира...

В същото време може да е вместилище, може да е утроба. Може да е оня голям съд, който съдържа света, съдържа хаоса и неподредения свят и всичко като потенция, а тези две фигурки около него са пазителите на тоя свят.

Емил, Станислав и техният артистичен свят - заедно в залите на галерията продължение на две седмици.