М. Ч. - Казаха ми, че вие сте рисували онези лозунги, които намерих на тавана на кметство Радоилово?
Илия Тончев - Художник - Ами отчасти... някои съм ги писал, да.
М. Ч. - Казаха ми, че вие сте рисували онези лозунги, които намерих на тавана на кметство Радоилово?
Илия Тончев - Ами отчасти... някои съм ги писал, да.
М. Ч. - Работили в кметството ли?
Илия Тончев - Ами аз най-напред бях художник в АПК Пещера и впоследствие вече и в обувния завод, в завода за микробиални препарати.
интервюто е част от филма"С всички сили пет за четири" на БНТ
М. Ч. - Какво сте правили като художник там?
Илия Тончев - Ами работата ми беше да правя плакати. 13 години работих такива неща, лозунги плакати. Такива бяха указания на времето, правехме плакати.
М. Ч. - За?
Илия Тончев - За всичко. За разни празници, за разни съревнования социалистически. Имаше социалистически съревнования в самите заводи, между бригадите. И трябваше да има табла за отчитане на различните съревнования между бригадите. В общи линии такива неща, украси за всички празници.
М. Ч. - А какво сте писали на лозунгите?
Илия Тончев - Е, ами лозунгите ... те обикновено се даваха от партийните секретари, проф председатели, текстове във връзка с какво да е и лозунгите бяха най-различни.
М. Ч. - Не сте ги измисляли вие.
Илия Тончев - Не, не сме ги измисляли лозунгите. Имаше си такива текстове, имаше даже списания такива - нагледни агитации се получаваха в заводите, от тях ползвахме разни материали
М. Ч. - С какъв цвят да се пише с какъв шрифт?
Илия Тончев - А, шрифт ... нямаше определен шрифт. Цветовете бяха - преобладаваше червеното по онова време, но ползвахме и други цветове.
М. Ч. - Какви лозунги сте писали например в обувния завод?
............
М. Ч. - Да вървим напред обути - например?
Илия Тончев - Е точно да вървим напред обути не, но най-общи такива.
М. Ч. - Е добре, това допадаше ли ви?
Илия Тончев - Ами просто такива бяха времената. Допада ми, не допада ми. Това ми беше професията, за това ми плащаха и това правех.
М. Ч. - Професия писач на плакати - така ли?
Илия Тончев - Ами те ни водеха художници в заводите.
М. Ч. - Завършили сте художествена акадмия така ли?
Илия Тончев - Не съм завършил, ами така съм си тръгнал просто без худ. образование.
М. Ч. - Добри ли пари получавахте за писане на лозунги?
Илия Тончев - Не, в началото бяха обичайно ниски, най-елементарни за времето. Може би първата ми заплата беше около 100-120 лева.
М. Ч. - А план имахте ли, колко лозунга трябва да направите за една седмица?
Илия Тончев - Не план нямаше, просто си имаше определени места в заводите, където трябваше да се сложат определени плакати за празници. Почти за всеки празник се сменяха тези плакати, слагаха се нови във връзка с празника имаше и постоянни нагледни аитации, които през година през две.
М. Ч. - Харесвали ли сте си работата, това което сте писали допадало ли ви е?
Илия Тончев - Ами харесваше ми не точно това, че съм писал лозунги. Ами това, че ми даваше възможност да работя с бои и до някъде бяхме по-свободни във времето си в смисъл, че художникът, повечето художници нямаха работно време определено.
Интервюто е взето от Мария Чернева за филма С всички сили - пет за четири в рубриката В кадър.
Родители на загинали деца на протест: Бавното правосъдие е липса на правосъдие
Държавата стартира ускорена координация по проекта за високоскоростен интернет
СОС предлага DARA да стане почетен гражданин на София след триумфа на „Евровизия“
Държавата стартира ускорена координация по проекта за високоскоростен интернет