Тук живея: Разбити селски улици

От години действа едно правило - за улици в селата няма пари. В бюджетите на големите общини рядко се залагат ремонти, а ако все пак някоя уличка бъде асфалтирана си е цяло събитие за селото. Какво е да газиш в кал до колене, за да стигнеш до дома си- тази вечер в рубриката "Тук живея".

За един проблем "от край време". За една улица - "Крайна", и за едни хора, принудени да живеят откъснати от света- на "края" на селото. Това е една история за калта и за надеждата- надеждата кметът да докара камион с чакъл.

Пена Йоргова:
- Вече дойде ли есента - ние сме затворници. Все едно затвор!
Настояваме и се молим просто за 2 камиона чакъл да докарат и една фадрома да го пръсне - нищо друго не искаме. Просто се молим за това.

Димитър Димитров:
- Ако се разболея, то линейка не може да дойде, ще умра. Коя е тая линейка, която ще влезе тука?!

Не че проблемът нямало да бъде решен - може. Но само временно. Защото за чудото на асфалта трябвали много пари.

Милен Малчев - кмет на село Сърнево:
- Предвидено е да бъде чакълирана само, тъй като изграждането на улицата - така, както трябва да бъде изградена - не е в рамките и не може да се включи в рамките на бюджета - това струва много пари.
Е, ще видим какво в крайна сметка ще се случи с улицата в радневското село Сърнево.

"Към светли бъднини" върви и една подобна улица, но в Софийско - селото е Волуяк, улицата е "Горицвет".

Елена Геонова:
- Стига до вкъщи с кал ей до тука!
С трактор уж тук зариваха, копаха - пак кал! Като завали дъжд - и локви. Никакъв шанс просто! Ние сме най-хубавата улица!

Кръстан Александров - кмет на с. Волуяк:
- Имаме уверение, че ще бъде включена в строителната програма и тази година да бъде извършено изграждането на улицата.
На първо време могат да се запълнят дупките с някакъв материал.

- Преди няма 2 седмици идвахме с районния кмет и той пое лично ангажимента да бъде коригирана поне на първо време.

Та, така е на село - улици се наричат и такива разорани ниви. Но май е време нещата да се променят. Защото иначе ще излезе, че калта е по-силна от надеждата...