4 милиона ще видят тракийската изложба в Лувъра

Утре в музея Лувър ще бъде открита голямата изложба "Епопея на тракийските царе. Археологически открития в България", а днес отпътува българската делегация - официални лица и експерти, които работиха по подготовката на изложбата. Културното наследство на траките ще блесне в 4 зали на Лувъра. Изложбата ще остане в Париж до 20 юли. Над 1600 артефакта ще разкажат историята на антична Тракия и могъщото Одриско царство. Очакват се 4 милиона души да видят това според прогнозите на самия Лувър, където на ден влизат средно 30 000 посетители от цял свят. Всичко започна така: "Бъдещето на Лувъра минава през културното наследство на България", бяха думите на Анри Лоарет. Казва го самият президент на легендарния музей на среща с министър Вежди Рашидов в Париж. Годината е 2012-а. Предишното лято Анри Лоарет и съветниците му обикалят музеите на България. И преживяват културен шок. "Бяхме поразени от богатството и красотата на вашата страна, както и от дълбочината на различните цивилизации, които са създали културното наследство на България", казва Анри Лоарет. Така България стана петата страна в света с дългосрочно споразумение с музея Лувър. И дойде решението първата ни изложба там да бъде за антична Тракия. Голямата идея е тя да бъде представена като земя, в която се срещат цивилизации и се раждат връзки с други култури. В изложбата ще влязат златните съкровища, но заедно с тях - предмети, които разказват историята на Одриското царство между 5 и 3 век преди Христа - неговите владетели, ежедневен живот и съседи. БНТ: Ще намалее ли блясъкът на златото? "Не, напротив, то присъства много добре, но е част от общата идея да представим Тракия, жителите на Тракия или гърците, които живеят в Тракия, в тяхната цялост", изтъкна проф. Тотко Стоянов - археолог, куратор на изложбата. Президент на Лувъра вече е Жан-Люк Мартинез и проектът се разви. Още в началото стана ясно, че акцент ще бъдат находките на Георги Китов, свързани със Севт Трети, открити в могилата Голямата Косматка. Бронзовата глава стана лице на изложбата. Златният му венец замина за Париж. Венецът от Златиница също. Доц. Милена Тонкова археолог, куратор на изложбата: Смятаме, че те са били носени. Казват, че те са направени така, че да звънят. Просто те са прекалено солидни, прекалено добре направени, прекалено представителни и красиви, за да предполагаме, че са предназначени само за погребението. Александър Баралис - археолог, куратор на изложбата, музей Лувър: Съвременната публика познава само някои аспекти на античната история - Гърция, Рим, Мала Азия. Наследството на траките е ослепително богато. Ние бихме искали то да получи сцена, която да съответства на величието на неговите автори и неговия мащаб. Вежди Рашидов - министър на културата: Това е влизане в една друга история, в една световна история и разбира се, че влизайки в Лувъра българската култура, тя става от водещите, значими в областта на културата държави. Изложбата ще има две откривания - официално на 14-ти април, под патронажа на българския премиер Бойко Борисов, а на 15-ти - известни учени и интелектуалци ще оценят тракийските шедьоври. И така на 23 март близо 4 тона тракийски съкровища тръгнаха от Националния исторически музей към Париж - с блиндирани камиони до софийското летище, където имаше подготвен дори резервен самолет за извънредни обстоятелства. Изложбата ще има две откривания - официално на 14-ти април, под патронажа на българския премиер Бойко Борисов, а на 15-ти - известни специалисти и интелектуалци ще оценят тракийските шедьоври.