Плевнелиев наложи частично вето върху Закона за съдебната власт

Президентът Росен Плевнелиев наложи частично вето на приетите спорни поправки в Закона за съдебната власт. Държавният глава връща за ново обсъждане в НС текста, който засяга кариерното израстване на членовете на Висшия съдебен съвет след изтичане на мандата им. Според сега приетата от парламента поправка, след като напуснат съвета, магистратите могат да се върнат на постовете си като съдии, прокурори и следователи, като бъдат повишени в длъжност. Според президента подобна поправка е намеса на
законодателната власт в работата на съдебната, защото повишаването на
магистрати е право единствено на Висшия съдебен съвет.

Президентът обясни, че е наложил първото вето в мандата си, не за да пречи на някого, а за да бъдат чути и други аргументи. Той отхвърли твърденията, че е парадоксална позицията му да оспори някои от членовете на закона, а в същото време да пусне други разпоредби, срещу които е възразявал публично. Певнелиев подчерта, че още от самото начало е изразил резервите си за начина, по който до момента е работил ВСС, както и тревога от факта, че този орган не се ползва с високо обществено доверие. Така след много срещи с представители на институции и неправителствени организации, логично се стигнало до решението му за ветото. Президентът беше категоричен, че новият главен прокурор няма да бъде избран от сегашния състав на ВСС и обасни защо вярва в това.

Росен Плевнелиев - президент на Република България:
- Мисля, че много лидери в държавата поеха морален ангажимент това да не
се случи и аз вярвам в морала им и в действията на останалите.След като министър-председателят, хора от опозиционни партии, главният прокурор и много други важни хора в държавата изразиха своето категорично мнение, аз вярваме, че зад думите им ще се крият и конкретни действия...

От думите на президента стана ясно, че той все още не е взел решение дали да наложи вето и върху друг дискусионен закон - този за горите. Позицията му щяла да се формира след поредица от срещи с всички заинтересовани страни. Държавният глава коментира темата по време на участието си в срещата на върха в Белград на страните от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Той очерта три основни фундамента, на които трябва да почива бъдещето на страните от региона - обща визия за европейското бъдеще на всички балкански страни, виждане за регионалната сигурност в рамките на Евро-атлантическата сигурност и на трето място фокусиране върху интересите на регионалното развитие и сътрудничество. Плевнелиев акцентира върху необходимостта от засилване на икономическите връзки между страните в региона. По думите му трябва да мобилизираме вътрешните си ресурси и да ги съчетаем с финансовите инструменти на ЕС, за да изградим стратегически проекти в транспорта и енергийната инфраструктура. Много е високо нивото на взаимна зависимост в банковата сфера, бизнеса, чуждите инвестиции, инфраструктурата, сигурността и енергетиката. Кройно време е да превърнем тази взаимна зависимост в предимство, допълни бължгарският
държавен глава.