Великото Народно събрание в историята на България

България започва живота си на нова държава в резултат на Търновската конституция приета на 16 април 1879 година. Според нея само Велико Народно събрание може да променя Конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с територията и да избира български монарх.

Ден след като това решение е взето, в България е свикано Първото Велико народно събрание. То продължава само един ден и приключва с избирането на княз Александър Батенберг.

Годините са бурни. През 1881 година в България отново е свикано Второто Велико народно събрание. Суспендирана е Търновската конституция и е въведен режима на пълномощията. Няколко години по-късно през 1886-та "великите депутати" отново се събират. Тогава за български княз е избран Фердинанд Сакскобургготски.

Най-мащабните промени, които засягат устройството и съдбата на страната в исторически план обаче се правят при свикването на Великото Народно събрание през 1911 година. То заседава няколко години и прави промените, свързани с устройството на страната. България става царство и независима държава.

Нов прелом настъпва през през 1946-та. Тогава на 7 ноември е свикано Великото Народно събрание с председател Васил Коларов. Тогава е приета Конституцията на Народна република България, която узаконява комунистическия режим и еднопартийната система. Тя приключва през 1990 година, когато е свикано Седмото Велико Народно събрание. То се открива в Търново, но заседава в София на 10 юли 1990-та с председател Николай Тодоров.

На 12 юли те приемат новата Конституция на страната. Тя налага разделението на властите и въвежда институцията - президент и Конституционен съд.

Сегашната Конституция предвижда свикването на Велико Народно събрание да става с гласовете на 2/3 от гласовете на депутатите от обикновеното Народно събрание. Само Велико Народно събрание може да промени формата на държавното устройство, както и да приема нова Конституция на страната.