97 години от подписването на Ньойския договор

"Носим смъртник, така отговорих щом ме запитаха, когато слязох от трена на софийската гара, какво нося от Париж".

Думите са на министър-председателя Александър Стамболийски пред българския парламент. Денят е 24 декември 1919 година. По-малко от месец, след като е подписал договора, който историците у нас и до днес наричат Ньойския диктат.

Д.и.н. Ангел Джонев: В Ньойския договор е съсредоточена нашата национална травма. Ньойският договор откъсна образно казано крилете на България, до голяма степен волята й да реализира националния си идеал - да събере всички българи в една държава, под една държавна стряха.

Днес развитата теза - на базата на този договор Сръбско-хърватско-словенското кралство и всички негови правоприемници до днешната република Сърбия провеждат политика на обезлюдяване и погазване на човешките права в Западните покрайнини.

Иван Николов, председател на КИЦ на българите в Босилеград: Само за малко повече от половин век от 64 хиляди българи в бивша Югославия днес са останали 18,500 според преброяването от 2011 г., от които пък само 13 хиляди вече говорят на български език.

Върху българските политици и дипломация лежи огромната отговорност да намерят мястото на Западните покрайнини в новите реалности чрез преразглеждане на статута на българското малцинство с помощта на действащи европейски механизми. Редом с така изразените очаквания днес отново прозвуча обидата, че официална София не е обвързала подкрепата си за членство на Сърбия в Европейския съюз с изискването да се спазват правата на българското малцинство.

Точно обратното тя заяви, че безусловно и безрезервно подкрепя членството на Сърбия в ЕС сякаш ние не съществуваме. Участниците в кръглата маса приеха призив към българското общество от двете страни на границата, който нарекоха "за спасяването на българите от Западните покрайнини и преразглеждане на Ньойския договор".