Българската армия има своята 140-годишна история

Армията - гордостта на народа - е създадена у нас веднага след Освобождението на основата на българското опълчение. Нарича се Българска земска войска. Архивите помнят.

Мария Димоларева - държавен експерт в Дирекция Военноисторически архив , гр. Велико Търново: Ролята на новосъздадената българска армия на първо място е да защитава териториалната цялост на Княжество България. За да се увеличи все пак боеспособността на българската армия са формирани още няколко дружини, за които специално е свикан набор от 20 400 новобранци на възраст от 20 до 30 години.

Само за две години са създадени основните видове и родове въоръжени сили. И точно когато младата българска армия набира сили се подписва Ньойския мирен договор.

Мария Димоларева България е лишена от авиация и от флот. 1923 г. българската армия достига до 32 424 души. Тоест, Ньойския договор връща българската армия близо 40 години назад.

Така започва т.н. „прикрит период“ на армията. 20 000 души - нямаме право на повече. За да се увеличи състава ѝ - се създава трудовата повинност и жандармерията. Така военната мощ на България през 34-та година е два пъти повече от позволеното - и се равнява на близо 48-50 000 души.

Празнуването също има своята история.

д-р Соня Пенкова - директор на Национален Военноисторически музей: Паметта е нещото, без което ние не можем, нямаме основание да градим своето бъдеще.

Денят на храбростта се чества в българската армия още от нейното създаване - датите се сменят, дори след Сръбско-българската война - всяка войскова част си има свой празник.

Накрая празнуването се обединява на 6-и май.

Годината е 1937 г. - в навечерието на празника за първи път се провежда тържествена заря-проверка. Старите бойни знамена, участвали във военните действия, се поставят в пантеон на знамената.

Анета Тенекеджийска - старши експерт в Дирекция Военноисторически архив , гр. Велико Търново: Цар Борис III раздава 19 нови бойни знамена на частите от софийския гарнизон.

Дарина Билярска - експерт в ЦДА: И той със златно чукче забива пирон със своя вензел на новите знамена.

Анета Тенекеджийска - старши експерт в Дирекция Военноисторически архив , гр. Велико Търново: След това го подава на командира на частта, за която е предназначено, а той коленичил целува светинята, поема я от ръцете на царя и казва тържествено: „Поемам я и ще я пазя като честта на България“

Дарина Билярска - експерт в ЦДА: Гостите, които трябва да бъдат поканени и гостите, които са по тротоарите имат определено какво облекло да бъде. Има предписание как да бъде погледа на войниците, че той трябва да бъде ведър, но не стреснат.

И така вече 140 години погледът на армия и народ на 6 май изразява гордост.