През изминалата година в България са направени 6 трансплантации на сърце. Донорството в страната макар и по-бавно се увеличва, според експертите. За чувството да посрещнеш Нова година с ново сърце разказват репортерът Гергана Шумкова и операторът Елвис...
През изминалата година в България са направени 6 трансплантации на сърце. Донорството в страната макар и по-бавно се увеличва, според експертите. За чувството да посрещнеш Нова година с ново сърце разказват репортерът Гергана Шумкова и операторът Елвис Янков.
Надежда, вяра, разочарование, очакване, любов, страх. Понякога мислим, че сме господари на времето и оставяме важното за утре. Понякога усещаме всеки удар на стрелката и съжаляваме, че не попитахме вчера, че не се извинихме малко по-рано, че не изкрещяхме обичам те, когато беше прекалено тихо... Така минава всяка една година от нашия живот. Докато една сутрин не се събудим сами в стаята от ударите на собственото си сърце, което някъде там дълбоко в нас нашепва истински важните неща в живота. Тази сутрин идва в живота на Петко в началото на 2016 г., когато след прекаран грип лекарите дълго го лекуват от пневмония, а в последствие се оказва, че диагнозата е друга. Остра сърдечна недостатъчност - може да продължи да живее, но не със своето сърце.
Петко Вълчев: "Целият ми живот се обърна. Имах си планове разни. Всичко се промени. Една диагноза за един ден и животът отива в друга посока. Казаха, ми че единственият вариант е трансплантация, на 8-ми юни в тази болница."
Десет дни преди да настъпи новата 2017 година докторите от болница "Св. Екатерина" се обаждат на Петко. Казват му веднага да дойде в болница, защото млад мъж е починал и роднините даряват сърцето му. Той не знае нищо за семейството, което взима трудното решение да помогне на непознат, не знае нищо и за човека, който, умирайки, спасява него. Петко знае само, че сега в него бие едно смело сърце, което е дало живот на двама души.
Петко Вълчев: "Хубаво бие, докторите казаха, че е добро и се надявам дълго да живея с него."
Единственото, за което Петко съжалява е, че не познава хората, подарили му втори шанс за живот. Той се надява, обаче, неговите думи да стигнат до тях.
Петко Вълчев: "Благодарен съм им. Трябва да има повече такива хора, защото много хора чакат за сърце и бъбреци. Да помогнат, да спасят един човешки живот."
2016 година за Петко е съдбоносна. В нея той се сблъсква с живота и смъртта. Тя обаче му дава и най-ценния урок - чудесата не са под елхата или в коледната питка, те са в силата на майката да преглътне сълзите за детето си, за да спаси непознат, в ръцете на доктора, който трябва да овладее напрежението, за да даде втори живот...
10 лв. за парче торта: С между 20 и 50% са поскъпнали сладкарските изделия във Варна
В Историческия музей в Перущица са изложени над 100 оригинални и европейски банкноти
Снежна Коледа в някои части на страната, преди Нова година температурите падат до минус 10°
Взрив в Москва уби високопоставен руски генерал, Кремъл подозира украинското разузнаване
Две трети от децата в училище избягват да използват тоалетните - до какви проблеми води това?