Висотата на „Берлинале“ предполага и суета. Дитер Кослик обаче предпочита да бъде духовит. И вместо да използва 30-минутната пауза, набързо изпива чашата кафе и откликва на неочакваното интервю. Отзивчивостта му е рядко срещана в света на голямото кино. Начинът, по който свързва киното, политиката, човешките права и европейските ценности – също.
Дитер Кослик: Това е заради страстта да обясня какво и защо го правим. Като се замисли човек фестивалите са аналогови платформи, където хората наистина могат да разговарят, да спорят за бъдещето на света. Смятам, че изкуството и културата са бъдещето. И не само за отделните държави. Културата и изкуството са начин да се разбираме по-добре. Затова аз вярвам в тях.
18 години в търсене на филмите, които заслужават „Златната мечка“. Едни го наричат „вечният директор“, а за други той е „епохата Дитер Кослик“ на „Берлинале“.
За мен най-важното, че хора от 150 страни са заедно през февруари. През това време в Берлин се усеща студ, но филмите стоплят зрителите. И с тази многохилядна публика, която привлякохме през последните 20 години, се гордея най-много.
И въпреки че някои от решенията на Кослик срещат недоволство сред режисьорите, превърнали се във фестивални любимци, баланс е думата, с която ще го запомни историята – най-вече между световните звезди и по-малко познатите таланти. Сред примерите попада и филмът „Ага“ на режисьора Милко Лазаров.
На "Берлинале" също имаме много холивудски звезди, но е важен балансът между звездите от всички европейски държави и сред задачите на филмовия фестивал е да ги покаже. Едно от най-смислените неща е да представяш филми и артисти, които публиката познава по-малко и държави, които може би не са очаквали да попаднат в конкурсната програма на фестивала. Те също имат своята дълга история на киното и велики актьори. Директорът на фестивала трябва да ги види и да ги припознае. А когато се върнат у дома, това допринася още повече за техния успех.
Щастлив съм, че имам голям приятел в България - директорът на София филм фест Стефан Китанов. Дори сме свирили заедно на китара в Берлин. Беше изключително забавна вечер. В групата имахме двама Стефановци - Стефан от България и Стефан от Полша. Бях рок музикант преди много, много години, фронтменът на групата. И днес продължавам да свиря на китара и на саксофон. Все пак музиката е важна част от визуалните изкуства.
Дитер Кослик ще остане и като фестивалния директор, дал равни възможности на мъжете и жените в киното.
Да, не само подписах документа, който гарантира равенството на половете, но и изпълних написаното в него. Тази година в нашата конкурсна програма от 17 филма имаше 7 на жени. Не можеш да създадеш квотен принцип. Единственото, което можеш да направиш, е да рискуваш повече като вземеш повече жени. Това обаче дава резултат. И примерът е "Берлинале".
Възможна ли е тази равнопоставеност в изкуството и не се ли превърна равенството на половете във война на половете?
Добре де! Нека да има повече жени, които заемат важно място в киното на фестивалите и тогава ще видим.
Кино, което ни променя и ни движи напред. Това за Дитер Кослик остава незаменимо. А на фона на все повечето копродукции – запазването на идентичността.
Не вярвам в копродуциите, в които няколко страни просто се обединяват, за да направят заедно филм и да спечелят пари. Това не работи. Важно е да запазим идентичността си. От друга страна копродукциите дават възможност филмът да бъде показан и в друга страна, защото този, който го е финансирал, обикновено се грижи за това. Затова запазете своята идентичност! Аз не искам да гледам холивудски филм, който просто е сниман в София. Мога да видя и холивудски филм, сниман в Сан Франциско. Искам да видя какво се случва по улиците в София или в друг български град. За мен е много по-интересно да науча това за дадена страна.
69-ото издание на „Берлинале“ премина и под знака на изпращането на Дитер Кослик като директор на фестивала. Сега, духовит и изпълнен с енергия, продължава напред.
Ще си отида вкъщи и ще излъскам своите награди!
Чуй новините
Подкаст
