Повече от 20% от най-младите у нас - българите между 20 и 34-години нито са учили, нито са работили през миналата година. Според данни на Евростат по темата страната ни е на трето място в негативната класацията. Преди нас са Италия и Гърция.
Всеки пети млад човек у нас няма желание да се развива, показват данните на проучването.
Пламен Димитров - психолог: Това цяло поколение, което близо до 40 може още да няма постоянна работа, няма семейните ангажименти и експериментира.
Преди две години ви разказахме за Георги. Човек, който никога не е имал трайна заетост.
Георги: Най-лесно е, ако човек знае език, има шофьорска книжка и компютърна грамотност и образование висше. Нито едно не притежавам.
И днес той не смята да променя начина си на живот. Така напълно се вписва в данните на Евростат, които от години показват една устойчива тенденция.
Най-продуктивните са реално извън официалния икономически живот, казва психологът Пламен Димитров, а това според него е тежка диагноза за цяла Европа.
Пламен Димитров - психолог: При нас 21% не са толкова много хора, както да речем 18% за Франция, това са милиони хора.
Демотивацията на младежите е тясно свързана с погрешни икономически политики. Големият брой работещи бедни у нас в никакъв случай не променят нагласите в положителна посока, смята психологът
Пламен Димитров - психолог: Не отиват в университета, не търсят престижни професии, защото виждат, че реализацията няма да ги удовлетвори.
Друго обяснение за големия процент неактивни младежи, не само у нас, е сивата икономика.
Пламен Димитров - психолог: Много от тези млади имат доходи, ако не от семействата си, то от спорадични дейности в сивия сектор.
Идентификация - активация - заетост. Механизмът, по който държавата вече години се опитва да върне хора като Георги на работа. И засега не успява.